Всички много се радваме на огромния успех на Григор Димитров. Да спечелиш турнира на най-големите несред Лондон, 90% от публиката в залата да скандира името ти, да видиш толкова български знамена е наистина велико. Наистина феноменален спортист и човек е Гришо. Който намери сили да запази човещината си. Но нека се запитаме щеше ли да стигне дотук ако беше останал в България? Щеше ли да достигне тия върхове ако не беше сменил средата? Един Господ знае. Аз обаче вярвам, че не всички са се примирили със съдбата на завистници и нашепващи клюки по кьошетата. По тези географски ширини има и широко скроени хора, на които им пука. Хора, които са готови да надскочат себе си и да изнесат на собствените си плещи товара и на останалите 95%, които гледат винаги да се снишават докато премине поредната буря. Благодарение на малкото ги има и многото. Благодарение на Григор го има и Волгин. Благодарение на Духа, го има и тялото. Благодарение на смелите има свобода и за страхливите. Благодарение на познанието на истината можем да познаем и истински да презрем лъжата.
Тази победа не е само за Хасково, не е само за екипа на Григор, не е само за Никол или за семейството му. Тя е за всеки един от нас, който не го е страх да отстоява себе си. От Босилеград до Тараклия и от Голо Бърдо до Одрин. Свободният дух не може да бъде арестуван като лекар по време на хуманитарна мисия защото той лети толкова далече над фуражките на поръчаното насилие, че то дори не може да го види, камо ли да го стигне.
Честита победа, българи!
Вярвайте в себе си!
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
