Даниела Горчева: У нас още има улици с имената на убийци, а жертвите са забравени

Загубата на паметта е по-страшнa и от проклятие. Колко непоносимо и колко тъжно е, че днес – 76 години след „Народния съд“, все още има улици и дори цели градове, кръстени на името на терористи и убийци, а няма на жертвите им, които за разлика от тях, са били достойни хора. Това заяви историкът, редактор и издател Даниела Горчева специално за ДЕБАТИ БГ.

Горчева разказва, че преди десетина години, когато пише първата си статия за сп. „Диалог“, установява, че няма списък с имената на избитите в онази зловеща и студена зимна нощ.

Питах проф. Ненов, светла му памет, и той ми каза, че наследниците и близките на избитите в онази злокобна нощ на 1и срещу 2и февруари, са търсили протокол от екзекуцията. Няма. Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

„В последните си писма осъдените на смърт молят близките си да не ги забравяме. Забравихме ги. Ние ги забравихме и това е непоносимо“, допълва тя с огорчение.

Горчева разказва и за скромния, обрасъл с бурени надгробен паметник, който напомня за непогребаните мъченици. На него са изсечени имената на българските държавници, на регентите, на чиновниците от канцеларията на държавния глава Цар Борис, на сътрудниците му, на министрите и на народните представители, получили смъртни присъди.

„Няколко души – двама или трима са се отървали, защото не са били в България. Други са екзекутирани по-късно – като Дочо Христов. Но и до днес костите им стоят непогребани, неразпознати“, добавя тя.

В съседна Румъния колегите отдавна разкопават масовите и единичните гробове на жертвите на комунистическите убийци, изследват ги и ги препогребват с нужния респект.

По думите й в България още има град, който носи името на „масовия убиец и доказан национален предател Георги Димитров, един от виновниците за атентата в Църквата Света Неделя през 1925, където бяха взривени близо хиляда живи хора и осакатени, само осакатените са над 500. А близо 200 са загиналите, има и деца

“ Напомня, че това е същият човек, който по заповед на Сталин нарежда от Москва колко процента от българските народни представители и министри да бъдат избити.

Проценти, сякаш става дума за план! И пак този същият човек, отново по нареждане на Сталин, нареждаше да се бият и изтезават българите от Пиринския край, за да се пишат … македонци.

И отново той, отново по заповед на своя московски господар, нарежда да бъдат депортирани в Югославия избягалите от гръцкия терор и произвол българи. И тези, потърсили подслон в България страдалци, са предадени в сръбски ръце, за поредното етническо прочистване.

„И днес все още – и това е позор за цялото българско общество, на името на този човек е кръстен цял град. И в този град, наречен на масов убиец и национален предател, се раждат деца. Какво искате да очакваме от бъдещето?“, пита риторично тя.

Това е по-страшно и от проклятие.

Тя акцентира, че из България все така стърчат „строго охраняваните пропагандни монументи на окупаторите, чиито щикове вардеха от българския народ убийците на българския стопански, интелектуален, духовен и политически елит, а под техните издялани от камък образи се мъдри със златни букви унизителният надпис: „На освободителите от признателния български народ“

. Какъв отпечатък има върху българския народ екзекутирането на над 30 хил. души; има ли дълг обществото към паметта на жертвите на Народния съд и как трябва да тълкуваме посланията на премиер и президент в навечерието на тази тъжна дата – четете във вторник в ДЕБАТИ БГ.

Източник: debati.bg