На преклонна възраст почина един непреклонен българин от Македония – Панде Ефтимов. Потомък на стар български род от Преспа дал най-добрите си синове за свободата и независимостта на Македония. Претърпял какви ли не експерименти на разни завоеватели които няколко пъти го връщат в първо отделение – на сръбски, италиански, албански и най-накрая на български. Никой не е успял да го промени и превъзпита.
Панде цял живот отстояваше истината за българската същност на Македония. С цената на лишения и страдания. С цената на 7 млади години прекарани в югославските затвори. С цената на преследванията от страна на югославската държавна сигурност и тежка физическа работа за да оцелее.
По времето когато се правеше нова, македонска книжовна норма и нов език. Когато хиляди негови сънародници се отказваха от българският си род и се заклеваха в югославянството и македонизма. Когато стотици скопски академици, доктори на науките, журналисти, историци и всякакви други от девет кладенеца носеха вода за да докажат, че македонците не са потомци на българи, че са югославяни, сърби а напоследък и „антични“ македонци.
Но не и Панде. Той просто винаги е говорил истината и затова е бил преследван, съден и изтезаван. И освобождаван от затворите под натиска на западният печат. Където впрочем са били въдворени и баща му, брат му, вуйчо му, братовчед му. И десетки хиляди други национално осъзнати българи в Македония. „Македония беше касапница за политически затворници от 1944 до 1988г.“ – казваше Панде.
Той беше един от ония които надживяха югославските си палачи които систематично унищожаваха интелигенцията и свещеничеството в Македония в името на югославянството и македонизма. Той дочака да види краят и на двете утопии. И си отиде от тоя свят с чувството на праведник и победител.
Истинската Македония оцеля до наши дни благодарение на такива като него.
Спомням си дългите разговори с Панде във Варна по време на конгреса на Световният парламент на българите. Надълго обсъждахме как да се преодолеят поразиите в науката, историографията и съзнанието на младите македонци отровени с антибългарска пропаганда и патологична омраза към кръвните си братя в България. Бай Панде залагаше на демокрацията, просвещението, човешките контакти, културното сътрудничество, свободата на словото, общият ни език, общите проекти… „Кой македонец няма роднини в България?“ – питаше той
„Ние никога не бива да правим това, което те правеха с нас“ – казваше той. И си даваше сметка, че осъзнаването на истината ще бъде дълъг и труден процес, може би ще минат поколения. Накрая, истината пак ще победи както винаги е побеждавала преди нас и така както победи по наше време. Въпреки убийствата, въпреки лъжите и фалшификациите, въпреки „Трето полувреме“… Ние не можахме да победим враговете на Македония със сила. Ще ги победим с постоянство. Ние преживяхме „Кървавият Божич“ и дочакахме да видим как югославските генерали като последни махленски крадци панически къртеха вратите и прозорците на казармите за да ги откарат и продадат в Сърбия.
Панде не пестеше упреците си и към българските държавници и политици затова, че нямат дългосрочни виждания и цели не само по темата Македония но и по темата България в горещата атмосфера на Балканите. Упрекваше ги за яловият романтизъм от 19 век и ги насочваше към новата психологическа съставка на младите поколения за която освен исторически факти са нужни още много лични контакти, дискусии, културен и междуличностен обмен, преодоляване на наслагваната отчужденост и внимателно, добронамерено, братско разбиране за натрапените ни различия и разделения.
Ядосваше се за острите и непремерени думи които си разменяха историците от двете страни на границата и които, вместо да създават мостове, задълбочават пропастта – точно това което искат враговете на сближаването между България и Македония.
А той искаше точно обратното. „Аз не правя разлика между Македония и България. Изобщо не ги деля. Как да ги деля?” – каза той в едно от последните си интервюта.
Днес, на 16 август 2017г. е погребението на тленните останки на Панде Ефтимов в Скопие. Бог да прости Панде Ефтимов!
От утре започва посмъртният му живот за Македония. Да живее Панде Ефтимов!
Иван Николов
Издвој новости на српском
