Колко повърхностно стана всичко, като че ли се загуби магията за създаване на хубави мигове изпълнени с приятни чувства. Всички онези неща които не предлагат в магазините и не могат да се купят са уникалното богатство на всеки един от нас. Но вече става въпрос до коя степен притежаваме тези неща. Говоря за погледите, усмивките, въздишките, докосваниятa… за всички онези чувства с които говорим без да изричаме думи. Къде загубихме усета да чувстваме хубостта отвътре? Защо много повече се цени външността вместо да се докосваме до душите си? Как успяхме да отхвърлим ценностите и да дадем сила на повърхностното да контролира взаимоотношенията ни?
Чувствата, които съпътсват всеки наш усет към съществуването ни и ни определят като чувствителни или безчувствени. Какви посоки поехме относно реалната представа за чувствата, които крием, не показваме или ни е по-изгодно да бъдем онези които не сме.
Силата на неисказаните, несподелените и загубените в самите нас емоции ни ограничава истинското. Не сме истински само затова защото другото е по-модерно.
Желанията ни се градят на материалните придобивки, които пак не ни правят щастливи и не носят радост. Любовта се оказа много трудно намираща се между хората, като някаква изчезваща емоция. И забравяме , че времето не спира и не ни дава втора възможност. Мига в който не сме успяли да запечатаме истинското преживяване не е наш. Мига в който не сме показали почувстваното не е истински. Мига в който не сме докоснали най-скритите желания няма никога да се повтори. Отива и се превръща в един спомен.
И губим се като растапяме постоянството и не намираме за сходно да запазим реалното. Да говорим със сензуалната нишка на вътрешното ни АЗ, без да спотайваме чувствата. Да се докосваме до радостта с намерение да я изживеем. Да не позволяваме на времето да изтече без да е създало уникалност от спомените. Нека всичко което даваме да бъде най-доброто от нас. Нека да се опитаме да обичаме с поглед, да разбираме с усет, да даваме добро с радост, да променим начина по който ще започваме деня, нека да живеем.
Смелост е да признаеш пред себе си какво наистина желаеш и да даваш онова , което притежаваш. Смелост е да не се опитваш да се сливаш с тълпата. Смелост е да уважаваш вътрешното богатвство и красота в другите, но смелост е и да ги притежаваш ти самия. Смелост е да бъдеш утре по – добър от днес. Смелост е да се осмелиш да изживееш всеки миг от живота и да направиш и другите да почувстват енергията на доброто пожелание.
Да спрем да бъдем повърхностни и да се опитаме да се разбираме усещайки се, защото един поглед знае да говори повече от многото изречени думи . Една усмивка , една прегрътка, една целувка… докосват там кадето докосването е духовно.
Убедена съм, че радост ще носи докосването на душите!!!
Р.Д. ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
