Ние сме гранични поколения. Не заради държавните граници, разбира се, а заради това, че живеем на границата между две епохи. Епохата на миналото – на отговорния човек на честта, на националните каузи и на вярата в Бог, която поражда смирение и налага ценностна система. Така се е живяло безбройни векове наред. Отскоро обаче избуяха нови ценности – да си „успешен” на всяка цена; да минаваш и през трупове ако трябва, само и само да се изкачваш по стълбицата; да си мислиш, че всичко започва и свършва с теб, няма Бог, няма правила, няма ценности, че човекът може всичко и му е позволено всичко. Тези нови „ценности” промениха и хората – вече да си скромен, добре възпитан, културен и образован е по-скоро недостатък, отколкото предимство. Да бъдеш агресивно нахален е норма на поведение и те изкачва нагоре по стълбицата. Хората стават все по-асоциални защото технологиите и виртуалното общуване все повече изместват реалното, но добре ли е това? Можем ли виртуално да си сготвим, виртуално да правим деца, виртуално да ги отглеждаме и виртуално да ги кърмим и храним? И така съжителстват все още кротко, но крайно различни – поне две поколения. И новото все по-малко знае как да общува при реална среща очи в очи. Не са рядкост снимките за „купони”, в които всяко от децата си цъка из мобилния телефон или таблета и изобщо не се поглеждат. Как тези поколения, когато поемат в ръцете си съдбините на този свят, ще разбират думата „заедно” – отсега се чудя. Някой сигурно ще ми опонира с аргумента, че винаги е имало страх от новото. Аз пък ще припомня, че страхът от неизвестното е до определена възраст, която ние вече сме преминали. Живеем заедно – отиващите си наши баби и дядовци, които са готови да правят жертви без да се замислят от една страна, а от друга – цели генерации от самовлюбени и безотговорни лигльовци, които винаги и за всичко са прави и нямат граница за нищо и в които хората, които не отговарят на тези характеристики, са само изключения. Като добавим към това и налаганото пренебрежително отношение към Божието слово и Светото писание, мисля, че ни престоят доста изпитания. Изпитания, в които парите и мениджърските позиции няма да са достатъчно солиден контрааргумент. „Светът е оцелял, защото се е смял” е стара поговорка, обаче и за да се смееш са необходими известни качества. Който си мисли обратното нека погледне новата генерация политици във всички страни – безлични, безидейни, еднакви, без никакво чувство за хумор и с алчен поглед и много премерени в действията си, за да не сбъркат нещо. Това не са личности, това са глобалопитеци. Точка. Нищо повече.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
