Всяка година като дойде националният празник на България – 3 март – който отзнаменува освобождението ни от османско владичество и се започват приспивните песни за това как всички трябва да се обединим, да си простим всичко и заедно, едва ли не с песен на уста да вървим напред. На пръв поглед много нормално, дори християнско някак си, да си простим един другиму, па да плеснем с ръце и да се прегърнем.
В някаква степен това повтаря досадния рефрен от времето на падането на комунистическите режими, че трябвало да се работи – всички заедно – за „националното единство“. Разбира се, това беше трик на комунистите, които се бяха уплашили народът да не им потърси сметка за мръсотиите дето правеха. И призоваваха с престорено смирени физиономии окрадените и тормозените да работят заедно с ония, които са им го причинили съзнателно.
Цялата тая канонада обаче е не само много фалшива, но и твърде опасна. Защо?
Първо, защото как да правиш национална политика заедно с ония, които са продавали и тебе, и Отечеството? Има ли смисъл от такава политика? Справедлива ли е тя? И преди, но и сега, и в пределите на България, но и в българските общности зад граница, има такива предатели, които заради собствения си келепир и привилегии продават всичко родно. С тях ли трябва да се работи за общото благо? Вълкът и агнето ли ще съставляват националния консенсус?
Тук се сещам и за пронизващите думи на един истински духовен великан и искрен мой приятел – покойният протестантски пастир Христо Куличев, който в нашите беседи проповядваше категорично: „Никога не трябва да се възприемат нещата буквално. Ето, например, нашият Спасител ни завеща да не лъжесвидетелстваме. Това обаче означава ли, че ние трябва да казваме само истината дори и на враговете на истината? Дори и да знаем, че те ще я използват в нечестивата си полза? Трябваше ли нашите революционери да издават своите братя – борци за свобода – само и само за да кажат истината?“
Към това ще добавя и един библейски текст: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите и на Бога, и на мамона“. (Матей 6:24)
Когато някой ни подтиква да работим заедно с враговете на Бога, значи ние работим срещу самия Него. Когато някой иска да работим заедно с враговете на българските национални интереси, това означава, че той очаква от нас да работим срещу самите тях. А аз лично на това не съм готов!
Издвој новости на српском
