ВАСИЛ ЛЕВСКИ – 148 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ГЕРОЯ

Д-р Любомира ЖАКОТЕ,

учителка по български език и литература в ТЛ „Васил Левски”, град Кишинев,

член на НДБ в РМ

„Времето е в нас и ние сме във времето. Ние него обръщаме и то нас обръща”

Васил Левски

Всяка епоха ражда своите герои, а те с постъпките си отразяват времето, в което живеят. Един човешки живот не е достатъчен, за да се оцени делото на отдалите живота си за по-добруването на своя народ. Нужно е време, за да се оценят делата. Историята е най-строгият съдник и отрежда заслуженото място на падналите за народна свобода.

Розовата долина е магическо място в България. Там, само на разстояние  15 километра, в Калофер, Карлово и Сопот се раждат трима гении – Ботев, Левски и Вазов. Васил Иванов Кунчев произлиза от бедно семейство. Баща му умира рано и Васил се старае да помага на майка си. Неговият вуйчо предлага помощта си, като вземе Васил при себе си в манастира с обещанието да го изпрати да учи в Русия. Васил се подстригва за монах в Сопотския манастир с името Игнатий. Тихият и спокоен живот, отдаден на молитви, не може да заглуши плача на озлочестените моми и на зачернените майки. Дякон Игнатий разбира, че молитвите и литургиите няма да облекчат страданията на народа. Затова напуска тайно манастира, с което си навлича порицанието на Карлово. Започва да учителства в село Войнягово. Там също е свидетел на безправието на раята, която не може да защити нито себе си, нито своите семейства. В него  укрепва желанието да помогне на своите многострадални сънародници.

През 1862 година в Сърбия се формира Първата легия и Васил Кунчев се записва в нея. Там получава своето прозвище Левски, с което остава в историята. Смята, че България ще се освободи от османско робство с помощта на хайдушки чети, които ще навлизат в страната от Сърбия или Влашко и ще водят боеве в турците. По-късно се разочарова в тази теория и предприема обиколки на страната с цел организиране на разклонена мрежа от революционни комитети. Те ще служат като пунктове за организиране на бъдещата дейност при подготовка и провеждане на въстание срещу султанската власт. През 1869 година, в Букурещ, заедно с Любен Каравелов основава Български Централен Революционен Комитет, който има за цел подготовка на въстание за освобождаване на страната. Предприема втора обиколка на България, за да организира допълнителни комитети и да укрепи вътрешната революционна организация. Била е нужна необикновена смелост и хладнокръвие, за да не попада в ръцете на турските потери и да продължи започнатото дело. Обявен е за враг номер едно на Османската империя. По време на Априлското въстание турците остават изумени как тези овчари и обикновени хора са успели да се въоръжат и организират толкова добре и да окажат яростна съпротива.

В края на 1872 година е предаден и заловен в Къкринското ханче край Ловеч. Първо е отведен във Велико Търново, където е разпитван и измъчван. Независимо от изтезанията не предава никого и поема цялата отговорност за създадената революционна организация. Това спасява неговото дело, което дава своите плодове три години по-късно по време на Априлското въстание. Мрежата, създадена от Левски е с основата на създаването на революционните окръзи и организирането на всеобщата борба за свобода.

По-късно е откаран в София, където е осъден и обесен на 6 ( 18  по нов стил) февруари 1873 година. Екзекуцията е публична. Населението на София е принудено да излезе и да гледа за устрашение и назидание как умира човекът, отдал себе си в името на свободата на народа.  „…Жените плачат, пищят децата…” ще напише по-късно Христо Ботев, негов близък другар и съратник.

След смъртта на Васил Левски революционната организация е спасена от неговите съратници, които свято пазят идеите на своя водач. Благодарение на всеотдайния труд, независимо от опасностите, през април 1876 година избухва най-кървавото и най-добре организираното въстание на българите против Османската империя. То е потушено със средновековна жестокост от турската власт. Но благодарение на това, в Европа се поставя „източния въпрос”, който води до Руско-турската освободителна война и до освобождението на България.

Днес свеждаме глави в знак на почит и благодарност пред подвига на Васил Левски, пожертвал себе си в името на мечтата за „Чиста и свята република”, която неговите последователи осъществяват, за да ни има днес.

Източник: ndb.md