Тази седмица, както и дните до края на месеца, може да се окажат много важни за европейското бъдеще на Северна Македония. Както е известно, днес се провежда заседанието на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС, а в четвъртък е заседанието на Съвета на Европейския съюз, на който участват премиерите и президентите на 27 членки на ЕС.
Северна Македония отново очаква да получи дата за начало на преговорите за членство с ЕС, макар че това е малко вероятно, като се има предвид, че България през миналата седмица потвърди позицията си, че е за започване на преговори за присъединяване с Албания, но не и със Северна Македония.
Министърът на външните работи на Северна Македония, Буяр Османи в интервю за македонската телевизия „Сител“ каза, че той е оптимист, че първата междуправителствена конференция с ЕС може да се проведе до края на тази година. Според него, ако се получи сигнал от България за вдигане на ветото, словенското председателство с ЕС може да свика и онлайн среща на министрите на външните работи за одобряване на начало на преговорите и междуправителствена конференция, която да се проведе в същия ден.
Буяр Османи заяви, че Северна Македония е права и заслужава да започне преговори, но проблемът бил в това, че ЕС не може да изпълни собственото си решение от март 2020 год. за започване на преговори със Северна Македония. Той изрази загриженост, че ако наскоро не бъде решен, двустранният спор може да се превърне в замразен конфликт и Република Северна Македония да остане изолирана от европейските перспективи.
Относно това, че България може да поиска повече време за намиране на решение, министър Османи каза, че ситуацията на Балканите не е добра и не позволява да се губи повече време.
Македонският външен министър коментираше и отговорите, които Северна Македония е предоставила на България, по отношение на Плана „5+1“. Във връзка с работата на съвместната комисия за исторически въпроси, Османи каза, че е малко вероятно комисията да постигне съгласие по всички въпроси. Затова според него, трябвало да се остави възможността да съществуват различни възгледи и интерпретации на определени събития, личности и исторически периоди.
От друга страна, вчера свое изказване за българо-македонските отношения имаше и новият министър-претседател на България, Кирил Петков. Той в интервю за Българската национална телевизия заяви, че новото българско правителство ще запази позицията на България във вързка със изискванията към Северна Македония, но същевременно ще я надгражда.
Премиера Петков каза, че надграждането трябва да става чрез общи съвместни групи, които да работят всеки месец и в тях да се говори за обща инфраструктура, обща култура, общи икономически стъпки. Според Кирил Петков, когато се говори за дебат и решаване на общи проблеми, фокуса трябва да бъде върху добросъседството и върху това, което двете страни могат да спечелат като добри съседи един към друг.
Българския премиер изтъкна, че ще осъществи комуникация с премиера на Северна Македония в най-къс срок и това ще бъде негов приоритет, защото не трябвало да се губи повече време. Премиерът Петков подчерта, че основен приоритет на новия български външен министър ще бъде организирането на работните групи за новия тон в отношенията между двете държави, който щял да бъде много по-конструктивен и да набляга на общите неща, които можат да се спечелат, а не само на казусите, които са проблематични. Но, според него, по тези казуси България ще продължи да държи позицията си абсолютно по същия начин.
„Просто трябва да разширим обхвата на комуникацията и обхвата на това какво означава да сме добри съседи, трябва да го предефинираме“, добави в интервюто премиерът Кирил Петков.