В село Божица бе почетена паметта на поручик Генчо Неделчев (Видео)

Представители на гражданските организации Културно-информационен център „Босилеград“, Сдружение „ГЛАС“ и Демократичен съюз на българите от Босилеград, жители на село Божица и представители на местните организации на ВМРО от Кюстендил и Дупница, днес в село Божица почетоха паметта и положиха цветя пред паметника на поручик Генчо Неделчев. Tой е родом от Русе, командир на 16-та рота от 2-и Искърски полк на 5-та Дунавска дивизия, загива на 11 юли 1913г. в сраженията при местността Панчин гроб и е погребан в двора на черквата в с. Божица. Историческите данни говорят, че имено тук на 1 ноември 1885г. е започнала престрелката на кръстопътя между Панчин гроб, Букова глава и митницата между българските и сръбските гранични части последван от манифеста на крал Милан с който е обявена Сръбско-българската война.

По време на Междусъюзническата война отново при същата местност Панчин гроб в близост до с. Божица след кръвопролитни боеве загиват 79 български войници и офицери. Днес на Панчин гроб, Цветков гроб, Кървав камък и други места в Босилеградско няма други паметни знаци. Благодарение най-вече на босилеградският патриот, песионер Димитар Димитров, Треперски, който през последните десетина години направи невъзможното за да въстанови до голяма степен няколко от сегашните паметници. Останали са единствено паметника на поручик Генчо Неделчев в двора на черквата в с. Божица, както и паметните плочи в Босилеградското гробище на разстреляните български офицери.

„Почитането на паметта на поручик Генчо Неделчев е почит към всички български и сръбски жертви паднали по време на бойните действия в Босилеградско през лятото на 1913г.“ каза Николов и добави, „Въпреки че жертвите надминават 1000 убити български и сръбски войници и офицери, ожесточените бойни действия в Босилеградско в период 28 юни до 18 юли 1913г., все още са бяло петно както в българската, така и в сръбската история. Странно е, че и едните и другите като че ли искат да ги забравят. Едната страна, може би заради грешките на българското командване, а другата, сякаш иска завинаги да се забрави и скрие нейното срамно и дръзко нахлуване на територията на Царство България”.

Гласпресс