В Северна Македония се обсъжда предложението етническата принадлежност на гражданите да бъде записана в личните карти

Тема, която от няколко дни предизвиква най-голямо внимание сред политиците и обществеността в Северна Македония, е въпросът дали етническата принадлежност на гражданите да бъде записана в личните карти. Законопроектът с такова искане бе внесен в македонския парламент от страна на партията „Беса“, която е част от управляващото мнозинство. Трябва да споменем, че това искане на партията Беса не е ново, но от 2019 година и бе условие двамата депутати от тази партия да гласуват за приемането на конституционните промени за новото име, които бяха част от Преспанското споразумение с Гърция.

Представителите на партията „Беса“ настояват в личните карти, в допълнение на раздела за гражданство, където стои термина „македонско/ граждани на Република Северна Македония“, да има и отделен раздел за етническата принадлежност на гражданите. Този законопроект обаче, предвижда такова право да се предоставя само на членовете на етническите общности, които са изброени в Конституцията на Северна Македония: македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи и бошняци. Останалите етнически общности ще нямат тази възможност.

Разглеждането на законопроекта на „Беса“ е забавено в македонския парламент от партията „Левица“, която се противопоставя на закона и внесе дори 1.200 поправки на законопроекта. Мненията на почти всички останали парламентарно представени партии са в полза на приемането на този закон. От партията „Беса“ съобщиха, че ще предложат включването на етническа принадлежност в личните карти да бъде доброволно, а не задължително.

За премиерът на Северна Македония, Зоран Заев няма нищо спорно в искането на партиятаБеса. Той напомни, че този въпрос е бил обсъждан още през 2019 г., по време на приемането на конституционните промени. Зоран Заев подчерта, че още тогава правителството е съобщило, че това искане е приемливо и със сигурност е в духа на Преспанското споразумение. Според Зоран Заев с това решение няма абсолютно никакви заплахи за идентичността на най-голямата етническа общност в страната – македонците. Той добави, че етническата идентичност на македонците е потвърдена от Преспанското споразумение, също така както е потвърден и македонският език.

Президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски заяви, че той е против предложението етническата принадлежност да се записва в личните карти. Но Пендаровски добави, че ако има мнозинство в Събранието и ако законът бъде приет по редовна процедура, той ще го уважи и ще подпише указ за влизане в сила на закона.

От опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ съобщиха, че ще подкрепят предложението за включване на етническа принадлежност в личните карти. Но тяхното условие е новото име на страната – Република Северна Македония да не бъде написано в личните карти, а да продължи да се използва старото име – Република Македония.

От друга страна, посланикът на Европейският съюз в Северна Македония, Дейвид Гиър заяви, че с новия регламент на ЕС за защита на личните данни, който ще влезе в сила през август 2021 година, се забранява споделянето на лични данни, като расова, етническа, политическа и религиозна принадлежност. Посланикът Гир отбеляза, че след като Северна Македония започне преговори за членство в ЕС, фокусът ще бъде върху всички детайли при хармонизирането на националното законодателство с правилата и стандартите на ЕС.