В Навечерието на ШЕСТте месеца – за вечна Памет на Радко Стоянчов

C ЛЮБОВ към Ани и Радко Стоянчови публикуваме разказа на Ани „Последното лято“, взет с нейно разрешение от личния й профил във ФБ.

„Последното лято“

Помниш ли онази прохладна вечер миналото лято, Любов моя… онази мека, весела, преляла от смях лятна вечер на полянката… Миналото лято… тежко, безводно, горещо, с пожари, димно небе, задух… тежкото минало лято… когато ти копаеше всеки Божи ден, за да откриеш повредата по пътя на водата за градината…                                  Само в един ден имаше страшна буря.                                                                        Тя излезе изведнъж, като из изригнало дъно, вятърът захули всичко, побесня, завъртя листа, треви, запукаха клони, зашиба дъжд – мръсен тежък дъжд, побрал дъха на пожарите… Беше страшно. Непредвидима и непредвидена буря.

Ти беше отишъл някъде из склоновете на селото, да калемиш дръвчета, да даваш нов живот, а аз, както обикновено, четях на терасата…

Когато всичко засвистя, загърмя и се затъркаля изведнъж, като че злото изщрака в миг с пръсти… така се изплаших за тебе, Скъпи мой. Притиснах се в края на терасата и започнах да те викам… Виках, виках : Раадеее… Раадеее… Виках срещу бучащите гори и склоновете отсреща, където допусках, че си, виках, виках те и плачех… Така ме беше страх за теб! Всичко да е, само да е жив, Господи! Виках и плачех. Но плачът ми ядеше от силите ми, затова го мачках и го надвивахме с вика: Раадеее… Раадеее…                   И изведнъж ти се яви зад мен. Чух две стъпки и се смалих в силната прегръдка на вълшебните ти ръце.                                                                                                           -Тук съм, Скъпа! – каза. – Тук съм, скъпа моя! Уплаши ли се? Не се тревожи! Тук съм! Всичко е наред! Винаги всичко е наред – помни това!

Помня го. Помня го и сега, Любов моя!

Чувам те. Усещам те. Знам.

Помниш ли онази прохладна вечер миналото лято, Любов моя… онази мека, весела, преляла от смях лятна вечер на полянката… Миналото лято… тежкото, безводното, горещото, с пожарите, димното небе, задуха..                                                        Това беше една островна вечер на радостта, в покоя на прохладата, на полянката при розите… ние, двамата с теб, и няколко близки хора… на вечерно кафе-као… и смях, смях… със столовете се клатехме назад, падахме от смях, заболяха ни коремите, разтегнаха ни се устата, сълзи хвърчаха от очите ни… луд смях… Така безгрижни и свежи! Най-после! Глътка въздух!

И тогава! Тънко и ясно! Луминисцентна бавна светкавица, хоризонтално, равно, бавно, като лента в каданс, проточено премина, осветена в синьо, през съзнанието ми: „ПОСЛЕДНОТО ЛЯТО“.

Сковах се. Душата ми се вкочани. Застина усмивката ми. Гледах ви. Весели. Пощурели от смях! Ти, силен мой, прекрасен, който се катереше по дърветата и тичаше по покривите, ти, преливащ от смях,… ти, който ме носеше на ръце като въртележка на вятър и викаше: „Обичам те! Единствена моя! Скъпа моя!“ Ти – така сладко и безкрайно се смееше тогава! Аз те гледах. Гледах те. И питах въздуха, вечерта, небето: Защо? Защо „последното лято“? Какво ще стане с нас? „Последното лято“?Прогоних тръпката на злото и си казах, по твой образец, както винаги ме учеше и настояваше, уравновесена и окрилена от тебе, с твоите думи си казах:

„Спокойно. Всичко е точно. Всичко е както трябва. Бог знае.“

Чувам те. Усещам те. Знам.

Вълшебнико, Любов моя сияйна, Нашият ДОМ е пълен с теб. Нашият свят е пълен с теб. Аз съм пълна с теб. Аз съм ТИ.

6 април 2022г.                                                          Анета Иванова-РадкоСтоянчова

пред Благовец,

Белут – Селцето Без Пътища Между Къщите