При засилено полицейско присъствие, пред паметника на Левски в Босилеград, се проведе девети възпоменателен протестен митинг по повод 98 години от Ньойския договор организиран от Демократичния съюз на българите.
На събитието дойдоха представители на Генералното консулство на Република България в Ниш, на Държавната агенция за българите в чужбина, на младежката организация на ВМРО София, на общинската организация на ВМРО Кюстендил, на Граждански комитет „Западни покрайнини“ и на Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в град Русе.
Част от тръгналите от София и Кюстендил граждани тръгнали за събитието в Босилеград, не бяха пуснати на границата поради „дефект“ в електроната система на Гранично-пропускателниа пункт „Олтоманци – Рибарци“.
Председателят на Демократичният съюз на българите Драголюб Иванчов откри събитието и каза:
„С този диктат Западните покрайнини, включително и Босилеград, противно на всички международни и човешки норми, са предадени на отдавна вече несъществуващата Държава на Сърби Хървати и Словенци.
11 месеца по-късно, сръбската окупационна армия окупира Босилеград и Цариброд. Повечето от нашите предци поемат пътя на емиграцията, а тия които са останали, са обречени на страдания, изселване, сърбизиране, обедняване и понижаване.
След 98 години, ние сме изправени пред дъното на пропастта.
И въпреки това, ние няма да се примирим и няма да престанем да протестираме и да се борим за свободата си докато тук живее и последният българин. Защото ние знаем, че всеки народ който се бори за правата си, накрая побеждава, па макар и след петстотин години.
Целта на този митинг, както и на всички проведени от 1920 година досега, е да напомним за себе си на Сърбия, на България и на Европа, и да припомним причината за драмата която продължава и днес.
А причината е много проста и всички я знаят – великосръбската завоевателна политика която доведе до една световна и една гражданска война в бивша Югославия. Политика която изправи всички всички югославски народи и малцинства и половината човечество срещу Сърбия. Идеолозите на тази политика бяха осъдени и отречени от целия свят и от Международният Трибунал в Хага.
Само ние все още сме жертва на тази политика. Само нашият въпрос все още е на дневен ред.
Обединена Европа стана възможна след като се освободи от бремето на Версайските договори.
Трайното омиротворяване на Западните Бълкани ще стане възможно само ако и ние се освободим от бремето на Ньойския диктат, от страхът и терора като начин на живот и като метод на управление. Ние не можем вечно да сме заложници на границата която през изминалия 20 век три пъти бе премествана.
През 21 век, следвайки европейските принципи, тази граница следва да бъде премахната завинаги“.
Иван Николов гонорител на Демократичния съюз на българите каза:
„На днешен ден, преди 98 години, в Парижкото предградие Ньой бе подписан Ньойския диктат с който ни предадоха на отдавна вече несъществуващата Държава на сърби, хървати и словенци. Този ден е отправната точка на нашата историческа борба и ние днес отново сме принудени да напомним за себе си.
Защото там, в Ньойския дворец е генезиса на нашите проблеми, историята на болестта която бавно и мъчително ни унищожава.
В навечерието на подписването на този диктат, тук, в центъра на Босилеград, на 15 октомври 1919 година е проведен митинг, на който 15 000 наши деди и прадеди са гласували резолюция против решението на Версайлската конференция. Думите, които те тогава са изпратили на Лойд Джордж и Клемансо, са толкова свежи и актуални и днес и отново могат да бъдат изпратени на всички европейски адреси.
Цитирам: „Протестираме против чудовищния метод да се късат скъпи кътове от нашето отечество, да се хвърлят в страшна мизерия и да се предават на мъчителна стопанска агония. Високи и непроходими планини ни делят от населените центрове в моравската долина, а от естествените центрове на нашата родина ще ни раздели сега черната бразда на новата граница, израз на пъклена гавра с правото, истината и свободата. Протестираме с жар, защото тези решения, след като отбягват болезнено истината, ни дават възможност да видим колко много сме се мамили, като сме разчитали на мощното слово на великите в своята история и култура народи. Не молим за милост, защото сме вече убедени, че тя е умряла в сърцата на силните, а със стиснати зъби и осенени от черните знамена се кълнем пред лицето на демокрациите от Стария и Новия светове, че сме решени да загинем вървейки твърдо към нашата Голгота, презипълнени с още по-силна вяра в неизпълнените и предвечни истини за свобода и висша правда, които ще надживеят амбициите на личности и народи”.
Подписали са се старите босилеградски фамилии Данев, Иванчов, Захариев, Янев, Раденков и Спасов.
Днес равносметката е ужасна. След 98 години, нас ни стопиха от 120 хиляди на 18 000 души. Само за последните 15 години в Босилеград ни преполовиха. Без икономика, без инфраструктура, изолирани отвсякъде, подложени на жестока асимилационна политика убиваща националното ни и човешкото достойнство.
Въпреки това, ние никога, докато ни има, колкото и да сме слаби, няма да престанем да се борим за отнетата свобода и погазеното достойнство. Колкото и неконфортно да се чувстват ония които трябва да се занимават и да решават нашите проблеми.
За съжаление, можем само да констатираме, че дадените обещания на срещите на държавно равнище, не само не бяха спазени, но и демонстративно бяха погазени и компрометирани.
Нека да припомним.
Един български премиер каза, че пътят на Сърбия към Европа води през Босилеград и Цариброд. После това обещание се превърна в безусловна подкрепа за сръбското еврочленство.
На 18 септември 2013г. тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич в София заяви: “Ще посветим особено внимание на тези общини, в които живеят българи. Веднага ще се включим в отпечатването на учебници по български и ще обновим българските паметници, които съществуват на територията на Сърбия.”
На 03 октомври 2013 г. тогавашният премиер на Сърбия Ивица Дачич в Белград каза: „Правителството на Сърбия ще настоява да подобри икономическото развитие, образованието, информирането, издателската дейност и защитата на културното наследство на българите в Сърбия”.
Само през последната година се проведоха шест срещи между държавните представители на Р България и Р Сърбия и всичките тия обещания многократно бяха повторени.
На практика нито едно не бе спазено.
Учебниците и до днес не са преведени и отпечатани.
Българската вицепрезидентка Илияна Йотова която трябваше да открие паметната плоча на жертвите от Босилеградският погром, даже не бе посрещната от кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия Владимир Захариев. Самата паметна плоча бе прибрана от полицията и вече 6 месеца отлежава в прокуратурата във Владичин Хан. Това бе премълчано от българска страна
Вместо „подобрение на икономическото развитие“, единствената българска компания КАЛИНЕЛ която след един век дойде в Босилеград, след подписано инвестиционно споразумение със сръбското правителство и в присъствието на българският посланик, прекрати производството и се изнесе като остави 110 босилеградски граждани без работа на прага на зимата. И това бе премълчано от българска страна.
На 9 ноември в една показна полицейска акция бяха задържани трима лекари които с най-благородни намерения дойдоха да помогнат на нашите съграждани. Но това не бе премълчано нито от българска, нито от сръбска страна. Въпреки бурните реакции на българското общество, от телевизионните студиа, адвокатите на сръбската политика срещу нас които никога не са стъпили в Босилеград, тръгнаха да ни дават акъл и да ни упрекват – че не сме спазили законите на Р Сърбия и съответната административна процедура за провеждане на такива хуманитарни акции?!
Уважаеми дами и господа, български, сръбски и европейски политици, дипломати и журналисти в София, Белград и Брюксел!
Ако бяхте проявили същата загриженост за прилагането на Конституцията и законите на Р Сърбия които ни гарантират правото на здравеопазване, на образование на майчин език, на работа, на свобода на словото, на мирен и спокоен живот, тогава, уверявам ви, нямаше да имаме никакъв проблем. Но днес има проблем и той се дължи на нашето, но и на вашето дългогодишно мълчание и грешки.
Ние, българите от Западните покрайнини, които след разпадането и на последното югославско формирование живеем върху ничия територия, се обръщаме към вас и ви казваме: преди да искате от нас да спазваме законите на Р Сърбия, ние искаме от вас да приложите собствените си закони и ангажименти към своите сънародници зад граница, собствените си закони и европейските критерии за правата на човека и малцинствата и да решите наследените проблеми от Версайското устройство на Европа които ни пречат да живеем свободно и човешки.
Законите с които ни обричате на асимилация, безработица, мизерия, страх и терор, лошо здравеопазване и емиграция, фалшификации и унищожаване на историческото и културно наследство – ние няма да спазваме. Каквото и да ни струва. Това е суверенно право на всеки човек, на всеки народ на планетата земя и вие сте длъжни да ни разберете и да се съобразявате с това.
Защото нашите искания не са насочени срещу никого и с нищо не застрашаваме нито сръбските, нито българските, нито които и да било други интереси. Босилеград е огледало в което днес се оглежда моралният образ на сръбските, българските и европейски политици, дипломати и журналисти.
98 години след Ньойския диктат, по деведесет и осми път, ние призоваваме всички наши сънародници да се солидаризират в борбата ни за свободен и достоен живот и непрекъснато да държат българската политика и дипломация отговорна за това.
Ние призоваваме държавните институции на Р Сърбия които така внимателно ни следят да не нарушим закона, със същата бдителност да прилагат законите в областта на икономиката, просветата, здравеопазването, провеждането на изборите, човешките и малцинствени права и свободи, реда и сигурността на гражданите.
И накрая, но не на последно място, призоваваме и представителите на европейските държави, в това число и на България, в рамките на отварянето и затварянето на преговорните глави за членството на Сърбия в Европейския съюз да ни обърнат необходимото внимание и на нас”.
Накрая , Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в град Русе връчи почетна грамота и значка на Иван Николов председател на КИЦ „Босилеград“ за принос за опазването на българщината.
Босилеград, 27.11. 2017г.
Издвој новости на српском
