Български културен институт и национална платформа за връзка с българите в чужбина предлага вицепрезидентът

На разделението и партизанщината трябва да противопоставим държавата, която не е остаряло понятие, а представлява най-сериозния дефицит на България, убедена е Илияна Йотова

„Време е за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници навън. Време е да осъзнаем мащабите на техния потенциал, да ги включим в националните политики и решения, да търсим мнението им.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на пресконференцията по повод 2 години от встъпване в длъжност на президентския екип.

Като основна част от политиката с българите в чужбина вицепрезидентът предлага създаването на Български културен институт и национална интернет платформа за връзка на сънародниците ни помежду им и с българската държава.

След задълбочено проучване на международния опит и практиките на чуждестранните културни институти в България, след срещи с над 80 интелектуалци, Илияна Йотова и екипът й изготвиха концепция за създаване на Български културен институт – институция за културна дипломация, за разпространение на българския език и за връзка с българските общности. „Имаме институционално съгласие и разбиране за важността и актуалността на тази идея, остава да я осъществим“, посочи вицепрезидентът.

Готов е проектът на интернет платформа за общуване на българите по света – помежду им и с българската държава. Президентската институция ще сложи началото с пилотен проект, който впоследствие да се превърне в национална платформа с отделен бюджет.

През втората година от мандата дейността на Илияна Йотова бе посветена на формиране на политики със сънародниците ни в чужбина. „Българите зад граница са представители на българската нация по света, носители на традиция, на култура, на българския език. Те не са другите българи“, изтъкна вицепрезидентът.

През 2018 г. Илияна Йотова и екипът й се срещнаха и работиха заедно с българските исторически общности, с българските общности от страните от Централна Европа, със сънародниците ни от Западна Европа, САЩ и Южна Америка. Цялостна държавна политика за тях поискаха българите в чужбина.

Според вицепрезидента от актуализиране се нуждаят Законът за българите в чужбина, Законът за българското гражданство, Законът за чужденците в България, постановления на МОН, Законът за дипломатическата служба.

„Безспорен приоритет е запазването и разпространението на българския език, който в историческите диаспори е застрашен от изчезване“, изтъкна Илияна Йотова. Необходима е последователна стратегия за стимулиране на семействата от български произход, на преподавателите в училища с преподаване на български език, за програми и квалификации, за откриване на двуезични училища.

Илияна Йотова предлага създаването на Национален фонд за подпомагане на съботно-неделните училища, защото не е достатъчен само националният бюджет. Средствата могат да бъдат част от общ фонд за политики за българите в чужбина, каквато е практиката в много страни.

Специално внимание според Илияна Йотова българската държава трябва да обърне на чуждестранните студенти от български произход в българските висши учебни заведения. 2 хиляди млади хора със стипендия от българската държава завършват всяка година с българска диплома. Проведените няколко Студентски лаборатории с такива студенти показаха необходимостта от преглед на законодателството, от премахването на административните пречки пред тях, от разглеждането им като професионален и кадрови потенциал.

По думите на Илияна Йотова е крайно време да се реши въпросът с представителството на т.нар. нова емиграция чрез създаването на обществени съвети към консулските служби и определянето на техния статут, отговорности, правомощия.

Вицепрезидентът посочи неангажирането под никаква форма на българите в чужбина като голям пропуск на Българското председателство на Съвета на ЕС. „Отношението на България към сънародниците прозира и във факта, че досега не са сериозно анализирани рисковете за тях във Великобритания“, отбеляза Илияна Йотова.

„Политиката за сънародниците ни зад граница е важна, но наша отговорност е да спрем напускащите страната“, изтъкна вицепрезидентът. Илияна Йотова посочи, че чрез лозунга „Системата ни убива“ хората показаха, че не искат да оцеляват по единично, да оцеляват ден за ден, без перспектива. „Изчерпаха се възможностите за отиграване на всяка топка при всеки възникнал конфликт. Необходима е държава, която се грижи за своите граждани, а не ги разглежда като поданици“, изтъкна вицепрезидентът. Българите се чувстват извън държава и така все повече се късат връзките помежду ни като граждани, изчезват отговорностите.

Според Илияна Йотова националната кауза се съдържа в отговорите на въпросите каква България искаме за децата си, как ще постигнем единението – вътре и вън в страната.

„На разделението и партизанщината трябва да противопоставим държавата, която не е остаряло понятие, а представлява най-сериозния дефицит на България“, изтъкна Илияна Йотова.

Според вицепрезидента трябва да пазим и показваме страната си – с най-старата държавност, наследник на богато историческо наследство, създала третата християнска цивилизация (тази на славяните). „Точно това не направихме по време на европредседателството“, отбеляза Илияна Йотова. Вицепрезидентът започна от Карлово, от вилата на Евлоги Георгиев, кампания за съхранение на паметта за българските будители.

В изказването си Илияна Йотова акцентира и върху необходимостта от реформи в Европа и предстоящите избори за Европейски парламент, като посочи, че е необходима национална позиция по ключови европейски въпроси.

Подробните отчети на дейността на трите комисии към вицепрезидента – Комисия по българско гражданство, Комисия по помилване и Комисия по предоставяне на убежище, могат да бъдат намерени в секциите им на сайта на президентската институция.

Подробен отчет на дейността на вицепрезидента през втората година от мандата може да намерите в прикачения по-долу файл.

Източник: www.president.bg