Българската общност в Одеса отбеляза 174-та годишнина от рождението на Христо Ботев

Традиционно, всяка година на  6 януари,  Асоциацията на българите в Украйна съвместно с Всеукраинския център на българската култура  отбелязоха 174-та годишнина от рождението на българския поет и революционер пред паметната плоча на Христо Ботев в Одеса. За делото и живота на Христо Ботев говориха  директорът на Всеукраинския център за българска култура Димитър Терзи и протоиереят на Свято-Троицкия храм в град Одеса Андрей Сулаков.

Поклонението  премина до сградата на бивша Втора гимназия в Одеса, където Ботев е учил през 1863-65 г. и където днес има негов барелеф.

Цветя пред плочата бяха поднесени от Асоциацията на българите в Украйна, Българския културен център в Одеса, Одеското българско дружество.

Благодарните потомци на българските преселници в Бесарабия и Таврия и до днес свято тачат паметта за великия Ботев. Паметници на поета-революционер Христо Ботев са открити в с. Ботево, Приазовски район, Запорожка област, в гр. Измаил, Одеса, в  гр. Арциз, с. Задунаевка, Арцизки район, Одеска обл., в сгт Олшанка, Кировоградска област  – това са места, където днес в Украйна компактно живеят представители на 200-хилядната българска диаспора.

В  Одеса Христо Ботев пристига на 14 ноември 1863 г. На 19 ноември същата година започва да посещава като частен уче ник занятията на Вто ра одеска гимназия с класичес ки проф ил. В Одеса Хр. Ботев написва и първото си стихотворение „Майце си“, публикувано за пръв път от Петко Славейков във в. „Гайда“ /на 15 април 1867 г ./. Освен гим назиалните класове Ботев посещава една учебна година Историко-филологическия факултет при универ ситета в Одеса, като получил свидетелство N 732, издадено на 12 декември 1866 г. Към края на 1866 г. Хр. Ботев напуска Одеса. Бива назначен за учител в с. Заду наевка, Бесарабия, където живеели бълга ри, заселили се там след Руско-турската война от 1828-1829 г. В Задунаевка той води суров живот. Спи на голи дъски, облича се бед няшки и небрежно, като се стреми да бъде по-близо до жи вота на селяните. По време на румънския период в живота на поета-ре волюционер от 1867-76 г., когато в пре делите на тогавашна та румънска държа ва са влизали Из маил и Болград за едно с десетки български села в този   регион, той живее и преподава в Измаил, често посещава Болград.