На днешното заседание на правителството на България, бе взето решение за поддръжка на Северна Македония и Албания, с цел през следващата седмица те да получат дата за започване на преговори за членство в ЕС. Българското правителство посочи, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите, укрепването на върховенството на закона и поддържането на добросъседските отношения.
На днешното заседание на правителството беше приета Рамкова позиция по отношение на европейската перспектива на двете държави. В частта която се отнася на Северна Македония, България посочва редици ясни критерии, които трябва да бъдат изпълнени от македонска страна и които са част и от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество подписан между двете страни.
България изисква от Северна Македония с вербална нота да уведоми страните – членки на ООН, че краткото име на страната няма нищо общо с географския регион Северна Македония, част от който се намира и в пределите на България.
Северна Македония трябва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика на подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, което е в съответствие и с член 11 от Договора за добросъседство подписан между двете страни.
След това, от Северна Македония се изисква да предприеме мерки за премахване от табели и надписи върху паметници на текстове, насаждащи открито омраза към България, межди които са и тези съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.
Българското правителство иска Северна Македония да започне процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.
В Рамковата позиция по отношение на Северна Македония се посочва, че на старта на преговорите, т.е. на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС, България ще настоява за постигане напредък в работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.
От Съвместната комисия се очаква постигане на конкретни резултати относно периода от общата история на Северна Македония и България до 1944 г., като особено се подчертава постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание. От членовете на Комисията се изисква договаряне на конкретни дати за съвместно честване на събитията и личностите, по които е постигната договореност.
Рамковата позиция ще изисква и хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси.
По отношение на използването на наименованието „македонски език“, България настоява в документите на ЕС със звездичка бъде пояснено всеки път – „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Според българското правителство, никой документ в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на македонски език, като отделен от българския език.
В Рамковата позиция се изтъква, че трябва да бъде ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с промените на езика, наложени в някогашната югославска република.
Сред останалите неща, които се посочват в Рамковата позиция на българското правителство по отношение на Северна Македония, важно е да се отбележи и това, че България иска преодоляването на говора на омразата в македонското публично пространство, включителни спрямо лица, самоидентифициращи се като българи.
По всяка една от главите в процеса на преговори на Северна Македония за членство в ЕС, българското правителство ще изготвя отделна позиция и ще настоява за включване на гаранции в преговорните позиции на ЕС по отделни глави, че Договорът за добросъседство ще продължи да се изпълнява от македонска страна.