Българите в Хърватия са там не от вчера…

„Туристическата“ закачка, че където и да отидеш, все ще се натъкнеш на българин, важи с пълна сила и когато говорим за Хърватия. Страната, която е последният (засега) 28-и член на Европейския съюз (от 1 юли 2013 г.), ни е близка не само заради общото европейско битие и привлекателния си туризъм, но и като място с уважавано и официално признато българско малцинство.

В Загреб, през 1998 г., е учредена националната организация на българите в Хърватия. Четири години по-късно (2002 г.) те получават статут на национално малцинство, а от 2003 г. в хърватския бюджет започва да се отделя и специална субсидия. За нуждите на общността Градският съвет на Загреб предоставя и помещения на улица „Княз Мислав” № 13, където се реализират инициативите по опазване на националното самосъзнание, съхраняването на езика и българската култура. В Загреб излиза и двуезичното списание „Родна реч“, финансово подкрепено от хърватското министерство на културата. Негов главен редактор е писателят и журналистът Диана Гласнова. Родена през 1954 г. в София, Диана работи като журналист в Българската телеграфна агенция и във в. „Демокрация“, а през 1996 г. се премества в Загреб.

Българската общност в Хърватия е стара общност – казва Диана в интервю за Радио България. – Има млади хора, които идват в Хърватия да работят, но те са тук не задълго. Често това са представители на институции, като Световната банка или Европейския парламент, и остават в Загреб, докато приключи мандатът им. Но основната диаспора е съставена от наследници на българските градинари и от семействата на музиканти, които през 70-те години на ХХ в., след участие в популярните Летни музикални вечери в Дубровник, решават да не се върнат в България. Някои са сключвали фиктивни бракове, други – са подписвали дългосрочни договори с театъра или други хърватски културни институти. От по-старите имигранти, са останали малко хора, а младите, които идват, почти не се интересуват от общността. За тях е важно да работят и да печелят. Знаете, младежите днес работят по 12-16 часа, в зависимост от бизнеса, и след работа са уморени – трудно можеш да ги накараш да посетят българска изложба или нещо друго. Затова издаваме списанието „Родна реч“.

Заселването на българи на територията на Хърватия става на няколко етапа и в различни исторически периоди. Свидетелства за български поселения има още от Средновековието, а след Чипровското въстание (1688 г.)в областта Славония (дн. Източна Хърватия) се заселват българи-католици. Родът Пеячевич получава владение в района на град Осийек, а поборникът за българската свобода Георги Пеячевич – и баронска титла. В средата на ХIX век в загребския университет учат много българи със стипендия, издействана от големия приятел на България епископ Йосиф Щросмайер. Втората голяма българска вълна към Загреб е от началото на ХХ век. Това са градинари, които стават прочути на загребския пазар с непознати дотогава зеленчуци. Българските земеделци дотолкова впечатляват жителите на Загреб, че в продължение на години те наричали „българин“ всекиго, който се занимавал със зеленчукопроизводство.

В последните години броят на българите в Хърватия нараства. Млади хора от България отиват там, за да учат или работят. Не е случайно и предназначението на излизащото в Загреб българско двуезично списание „Родна реч“, казва главният му редактор Диана Гласнова:

Искаме да обясним и на хърватите кои сме ние, коя е България. Иначе как да искаме да се проявява уважение към едно малцинство, ако то не е познато. Затова пишем и на български, и на хърватски, с което сме уникални. Нито едно друго малцинство в Хърватия няма свои издание, което да е на два езика, заради средствата, които са нужни за превод. Но ние сме преценили, че така трябва да бъде. Сега, на практика, нашето списание го чете и хърватският президент, и министрите в правителството. Освен това, българското списание вече четвърта година се откупува от Конгресната библиотека във Вашингтон. То се финансира изцяло от хърватската държава. И така е за всички национални малцинства в Хърватия, за което сме благодарни.

Снимка: bugari-u-hrvatskoj.com

Източник: bnr.bg