Българите в Украйна се поклониха пред паметта на Христо Ботев

Традиционно на 2 юни – в Деня на паметта на Христо Ботев и на всички загинали за свободата на България, по инициатива на Асоциацията на българите в Украйна и регионалните български културно-просветни дружества се почита паметта на великия български поет и революционер и на всички български герои.

Тържествено полагане на цветя бе организирано в Одеса пред барелефа на Христо Ботев, установен на сградата на Втора бивша гимназия, където е учил великият поет и революционер през 1863-65 г. Пред събралите се общественици и ученици се изказа директорът на ВЦБК Димитър Терзи. Ученици от Българското неделно училище «Васил Априлов» рецитираха стихове на Ботев «Обесването на Васил Левски» и «Хаджи Димитър».

Същия ден паметта на Христо Ботев почетоха  пред паметника  на великия българин в с. Задунаевка, Арцизка община.  Благодарните потомци на българските преселници и до днес свято тачат паметта за великия Ботев. Паметници на поета-революционер Христо Ботев са открити в с. Ботиево, Приазовски район, Запорожка област, в гр. Измаил, гр. Арциз и с. Задунаевка, Арцизка община, Одеска област,  сгт Олшанка, Кировоградска област. Това са места, където днес в Украйна компактно живеят представители на близо 300-хилядната българска диаспора.

В Одеса Христо Ботев пристига на 14 ноември 1863 г. На 19 ноември същата година започва да посещава като частен уче ник занятията на Вто ра одеска гимназия с класичес ки проф ил. В Одеса Хр. Ботев написва и първото си стихотворение „Майце си“, публикувано за пръв път от Петко Славейков във в. „Гайда“ /на 15 април 1867 г ./. Освен гим назиалните класове Ботев посещава една учебна година Историко-филологическия факултет при универ ситета в Одеса, като получил свидетелство N 732, издадено на 12 декември 1866 г. Към края на 1866 г. Хр. Ботев напуска Одеса. Бива назначен за учител в с. Заду наевка, Бесарабия, където живеели бълга ри, заселили се там след Руско-турската война от 1828-1829 г. В Задунаевка той води суров живот. Спи на голи дъски, облича се бед няшки и небрежно, като се стреми да бъде по-близо до жи вота на селяните. По време на румънския период в живота на поета-ре волюционер от 1867-76 г., когато в пре делите на тогавашна та румънска държа ва са влизали Из маил и Болград за едно с десетки български села в този   регион, той живее и преподава в Измаил, често посещава Болград.