Творби на босилеградският художник Любиша Пенев за поредна година бяха част от празничната изложба в Кюстендил.
В художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил се състоя откриването на изложба „Кюстендилска пролет“, представяща най-новите творби на местните художници. Събитието е традиционно и е част от празненствата по случай най-голямия празник на града, който се отбелязва на 21 март.
Експозицията включва избрани произведения на 37 автора, сред които се отличава и Босилеградският художник Любиша Пенев, който вече няколко години е редовен участник в празничните изложби на Кюстендил. Той участва с две акварелни картина, озаглавени „Утро под Конявска планина“ и „Вечер под Конявска планина“.
Директорът на галерията, Валентин Господинов, и председателят на групата на художниците, Владимир Шунев, официално откриха изложбата, като същевременно обявиха и наградените творби от експозицията. Авторите – Бисер Лапев, Теодора Сърбинска и Тома Тодоров, спечелиха първа, втора и трета награда съответно. Любителите на художествените произведения, между които бе и кмета на Кюстендил Огнян Атанасов и шефът на БТА Кирил Вълчев, както и многото гости, пристигнали по повод празника на Кюстендил наградиха с бурни аплудисменти победителите, както и всички автори на цветната пролетна изложба.
Всяка година, изложбата представя творби на художници, които живеят и работят в Кюстендил, както и на творци, свързани по някакъв начин с града и неговите околности. Това събитие не само разкрива богатството на творческия потенциал в региона, но и подчертава значимостта на културното наследство на Кюстендил. Общата художествена изложба „Кюстендилска пролет“ води началото си от далечната 1978 година, когато в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ са представени 406 произведения на живописта, графиката и скулптурата от 273 автори от цяла България. До 1993 г. тя е била със статут на национална изложба. Наименованието „Кюстендилска пролет“ е дълго търсено, за да ѝ определи индивидуалност сред множеството подобни изяви в страната. Основната ѝ тематика сама по себе си ѝ придава поетичен облик.
М.М.