Клатушкат се свикващо изречени думи през мисли изхвърлени неоформяйки смисленост и тихо се слага преграда. Невиждаща обвивка в която се прикриваме за да се съхраним унищожавайки се всъщност. Страха е убийствен много повече от каквито и вируси и той знае как да действа, тихо и с малки стъпки доближава.
В града се говори, но никак на глас за да не чуе истината колко наистина са позитивни от нас. Сведната глава, де да беше в скрушение щях да разбера, но сведната за да не изрече това което в момента е нужно за опазване на всички ни .
Ще вървим ли спокойно без доверие, което в опити да разобличи само замайва леко обстановката нелепа.
Нека да е тихо, тишината понякога даде много повече отговори от когото и да било.
Пазете се!!!
Радица Димитрова
Издвој новости на српском
