Бившия македонски премиер и първи претседател на партията ВМРО-ДПМНЕ, Любчо Георгиевски, вчера на неговия профил в социалната мрежа Фейсбук, даде предложение в пет точки, които трябва да помогнат в разрешаването на спора между Северна Македония и България. Според Любчо Георгиевски, към момента македоно-българските отношения се движат към нова безизходица, а по-нататък и към нова ескалация на всички нива, която може да доведе до дългогодишна омраза между двата народа.
Текстът по-долу е пълното предложение на Любчо Георгиевски, така както е написано на неговия профил във Фейсбук.
„1. Северна Македония да даде гаранция, че няма никакви претенция към Източна Македония и че в наименованието Северна Македония не влиза Източна Македония. Като се погледне от Скопие, Пиринска Македония винаги е била Източна.
- Северна Македония да даде гаранция (най-вероятно това ще бъде за шести пореден път, три пъти спрямо Гърция и за трети път специално за България), че като държава с нищо няма да подпомага и подкрепя организациите, които търсят македонско малцинство в съседна България.
- Българският парламент да приеме декларация, в която ще се казва, че термините македонска нация и македонски език се отнасят само за нацията и езика създадени след 1944 г. и че България с нищо не приема тезите, за които смята че са фалшиви и че подкрепя българската историография в защита на своята истина. Тази теза в България може би ще бъде възприета като политическа игра, но това не е така, аз само предлагам сръбската стратегия, как те разрешават техните проблеми. Именно, Сърбия има същият проблем с хърватския език, с босненската и черногорската нация и езици, па дори и с македонската нация и език.
Но политически Сърбия е признала четирите нации и езици, дори и на собствената си територия. И хърватският, и черногорският, и босненският, и македонският са служебни езици в няколко сръбски общини. Но, сръбската наука, историография и лингвистика не признават този факт и всекидневно водят борба с аргументи. Същата история е и с Македония. Политиката дава максимална подкрепа на македонската нация и език, но в същото време всяка година излизат от печат книги за Македония като Стара Сърбия, как те са освободили Македония по време на Балканските войни. Излизат книги за сръбските манастири и черкви от Средновековието, а изглежда, че не са малко. Да не споменавам, че за Сръбската православна църква, за която ние сме напълно сърби, а изглежда, че БПЦ подкрепя тези им намерения.
- Съвместната историческа комисия трябва да промени малко стратегията си:
– Да се публикуват и петте вече потвърдени личности плюс Делчев като общи, без да влизаме в подробности, а също така и Григор Пърличев, за когото първо са се договорили и след това българската страна се оттеглила.
– Да се определят още 10 или 15 събития, които са общи без много големи текстове и обяснения, и да започнем да празнуваме заедно. Може и 115, но тогава политиците ще трябва да ходят само от тържество на тържество.
– Българската страна да изготви по най-бързия начин списък с местата в македонските учебници, които са обидни за тях и те да бъдат изтрити бързо без да се чака общата дискусия.
– Да се създаде нова специална комисия, която ще работи по най-бързия начин, за да разкрие преследванията и убийствата на македонците с българско национално съзнание. Според български източници, става дума за 30.000 убити и 120.000 малтретирани. Аз лично мисля, че някой тук заблуждава българската публика. Но и 1.200 да са, демокрацията трябва да ги обяви публично.
– Македонската страна да бъде задължена във всички исторически книги, независимо дали са издадени от държавата или частен издател, да дава правилния превод, особено там, където писателите са писали македонци или българи. Всяка фалшификация трябва да бъде финансово санкционирана.
– Македонска историография да коригира и даде истинските имена на институциите, например Народна Федеративна Партия???
– Македонската историография да попълни важните биографични моменти от живота на важни личности. Например фактът, че Гоце, Даме, Гьорче и стотици други са били учители на Българската Екзархия. не е маловажна работа, която ние крием.
И накрая имам предложение, с което можем да решим проблема с езика. Македонската страна да признае, че цялото македонско възраждане се е опитало да създаде общ език с българския, но въз основа на македонските диалекти, но българската интелигенция поради късогледство е кодифицирала език само на базата на североизточните диалекти, с което са проправили пътя за македонския езиков сепаратизъм, а на сръбските лингвисти това е дало основание да твърдят, че и шопските говори в България са сръбски език. Официалната азбука и език на всички македонски организации през османския период са българският език и азбука, които са лесно проверими факти. А българската страна да приеме, че това е добър подход за приключване на езиковия въпрос.
- За инфраструктурни въпроси, македонската страна да даде на концесия железопътната линия на българските железници с изчислена допълнителна печалба за нейното доизграждане. Българската страна да изгради пътищата до граничния пункт Клепало, който в продължение на 20 години има и път и гранична сграда, както и до граничния пункт “Черна скала” между Делчево и Кюстендил, където пътят беше изграден, но с течение на времето се унищожи. Македонската страна като подарък към България да изгради втора лента на пътя Делчево – Благоевград, където на всеки празник хората чакат с часове.“
За да погледнете оригиналния пост на фейсбук профила на Любчо Георгиевски, натиснете тук
Издвој новости на српском
