Бесарабски сурвачки изработиха учители – българисти от Тараклийския район

От

3. януари 2020

Учители – българисти от населените места на Тараклийския район в Република Молдова изработиха бесарабски сурвачки, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2129932

Заедно с гостите на Музея за културно наследство на град Тараклия, домакин на мероприятието, учителките показаха как се правят сурвачки в техните селища – Кайраклия, Твърдица, Кортен, Тараклия и др.

Директорката на музея Татяна Некит разказа, че в Тараклия сурвачката се прави задължително от плодно дърво и представлява една права пръчка с лика на светец. В Тараклия малките момчета излизат да сурвакат на 14 януари (1 януари по стар стил). Те сурвакат не само хората, но и овошките и добитъка.

Щом момчето го сурвака, стопанинът си отчупва от сурвачката едно парче и си го прибира. После го слага във вода, за да се изкъпе с нея – за здраве, живот, късмет за семейството и плодовитост за домашните животни. „Тази традиция си я държим“, сподели домакинята на събитието.

Командированата от МОН България специалист по българския език и литература Мария Делибалтова разказа на събралите се, че в България сурвачките се правят от дрян. Той се осмисля като символ на здраве, сила и младост (все пак е дръвчето, което първо цъфти напролет). С дрянов клон обикновено сурвакат децата, отбеляза Делибалтова.

„Получих ценен опит от днешния майсторски клас.

Независимо, че съм от Тараклия, някои детайли за изработката, а и поверията не ги знаех. Задължително ще разкажа на нашите бенефициенти, каза социалният асистент Ана Татарли от рехабилитационен център за пенсионери и хора с увреждания.

След изработването на празничния символ Тимур Некит сурвака учителките, за което получи сладки подаръци и паричка.

Сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство, които се приравняват на благословии. След като изпълни обредната си роля, сурвачката не се запазва, но и не се изхвърля просто така. Унищожаването й след празника става отново по обредно-магически ред, с който се стимулира растеж, здраве и плодовитост. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарите. Затова е много важно те да са здрави, да имат чисто сърце и помисли, пише Пламена Кирова, главен уредник на отдел „Етнография“ на РИМ-Бургас, в статия, публикувана от сайта desant.ne.