Тъкмо приключи театрото на премиера/президента и неговите придворни по повод 100 години от Топлишкото въстание в Прокупле, започнаха скандалите с отбелязването на 100 годишнината от Босилеградският погром. По време на затишието след незаконното отнемане на паметната плоча от страна на полицията в Босилеград, в Сурдулица се зададе нов скандал. Който не е и нов – много пъти по това време сме писали за него.
Тази година, по предложение на владиката Врански Пахомий, Светия архиерейски синод на Сръбската Православна Църква канонизира трийсетина хиляди „сурдулишки мъченици“ за които владиката и някои псевдоисторици твърдят, че са избити от Българската армия по време на Първата световна война?! Освен че ги „канонизира“, владиката каза, че ще събира пари да им строи и църква! С оглед на антибългарската истерия която тресе региона парите сигурно ще бъдат събрани в рекордни срокове.
Така освен че позакърпи сръбската история с бели конци, вранянският владика Пахомий обърна хастара и на християнството!
Нека да си припомним.
Християнските „мъченици“ са личности или групи от мъченици, загинали за християнската вяра през римската епоха от 1-ви до 4-ти век. Значи, в ранното християнство.
Новите мъченици, „новомъченици“ или „неомъченици“ са ония които са погубени от мюсюлманите след падането на Константинопол в 1453 г. Досега няма забележен случай на канонизиране на мъченици за християнската вяра убити от християни.
Въпреки избиванията, мъченията и страданията на милиони хора по време на Първата и Втората световни войни, никой досега не се сети да канонизира, примерно, жертвите на комунизма за „мъченици“ на християнската вяра. Което не е без основание, защото не малко християни са избити от комунистическите безбожници.
Сурдулишките „мъченици“ канонизирани от бадявният и грешен сръбски владика Пахомий са просто една патологична проява на национална омраза и нетърпимост към българите. Владиката, който освен че лъже, блудства с малолетни момчета и съска сръбските срещу българските християни, не е направил нищо за спасението на душите на хората. Вместо да проповядва любов и смирение между християните българи и сърби, владиката проповядва нещо с което отрови душите на хората с национална омраза за следващите няколко десетилетия в името на сръбството и програмата за Велика Сърбия.
След този църковен, национален и междудържавен гаф, поне сме наясно, че цялото бръщолевене на владиката и кмета за „националното помирение“ между българи и сърби е вятър работа. Според тях, национално помирение може да има само когато България се помири със сервираните от сръбска страна версии за „Сурдулишките мъченици“, „Топлишкото въстание“ и т.н., нещо, което и най-големите български предатели трудно биха го направили.
Сега поне сме наясно, че кмета, (който иначе друса сръбски хора и блажи по време на постите с владиката Пахомий), никога няма да разреши в Босилеград да се постави паметна плоча с имената на жертвите избити от Коста Печанац. Както и че няма да ни върне отнетата плоча. Независимо от това че е взета незаконно, без никакъв документ и независимито от това че се очертава дълго и скандално съдебно дело. Защото иначе ще лъснат белите конци на историята съшита от сръбските псевдоисторици и псевдопопове в която българите са по-страшни от вълците, а сърбите – невинни агнета! Няма как да се постави паметна плоча на невинните жертви в Босилеград, при положение, че в Белград се реабилитират техните убийци, строят им паметници, кръщават улици и площади на техните имена. И всеки път когато се избере сръбски президент той най-напред отива да си свери часовника в Москва. И чака покана от Брюксел да го пуснат в Европейския съюз, ей така от куртоазия!
Така че поставянето на паметна плоча на жертвите от клането на 15-16 май 1917г., не зависи от някакви си там процедури и общински правилници както кмета ни баламосва, а от извънредните правомощия и заповеди които получава и изпълнява.
За което, както и миналата година, може пак да го дадат по централните новини на РТС при отбелязването на годишнината на БИА в някой елитен хотел в Белград.
Иван Николов
Издвој новости на српском
