Асен Великов: Моята мечта е българите по света да съхранят в сърцата си родината!

Фотографът на „Различната България“ и „С България в сърцето“ е един от съвременните ни будители

Един пост във фейсбук, изпълнен с пламенно родолюбие, срещна Impressio.dir с Асен Великов. Неговите снимки за България вече са обиколили много места по света и са били видяни от много наши сънародници, живеещи в чужбина. Идеята на фотографа е да снима природните красоти на родината, запазените обичаи, и да ги припомня на българите в чужбина, да вълнува сърцата им и да запалва искрата на родолюбието в техните поколения.

Асен Великов е роден в София през 1962 г. и по думите му първите му стъпки във фотографията са в ученическите му годин, които преминават в гр. Левски. По-сериозно започва да снима като студент в ТУ ( бившия ВМЕИ „Ленин“ ). Снима „дворцовия преврат“, както той се изразява, през 1989-1991 г., и след него „закачва апарата за пирона“. За цели 20 години!

– Г-н Великов, как след една толкова дълга пауза отново започнахте да снимате?…

– Започнах отново да снимам през 2011-а. Пейзажи, травъл фотография, улична фотография. Хареса ми да снимам портрети на всякакви хора в различни ситуации и емоционални състояния.

През 2014 г. за пръв път ме помолиха да снимам Лазаровден в Бистрица, защото нямало кой да снима. Останах очарован от облеклата и цялата визия на българките в народни носии. Тогава в Бистрица бяхме двама фотографи. Последва покана за автентична етно-сватба на Виктория и Денислав Деневи, и тогава усетих, че това е моят жанр. Ако в Бистрица е било искра, то на тази сватба вече страстта ми към фотографията се беше превърнала в огън.

– Първата ви изложба се казва „Различната България“…

– Всъщност, преди нея имах една студентска изложба в гр. Левски и през ноември 2014 г. участвах в една изложба на проекта Европейски месец на фотографията. Но да, официално „Различната България“ е първата ми голяма изложба. Откриването й се състоя на 25.05.2016 г., на летище Варна. Включваше портрети на българи в народни носии.

Последва изложба на летище Бургас, а след двете летища, получих покани от различни градове на България. З атри години вече имам 47 изложби. Сред тях са изложби в Босилеград за деня на Будителите, в Лондон бях гост на Таня Петрова и фолклорна формация „Малките Приятели“, в Берлин участвах във фестивал, организиран от Ирина Янева и формация „Седенчица“, бил съм в Европарламента в Брюксел, на Осмия всеукраински събор на българите в Украйна, организиран от дружество „Родолюбец“ и за 3-ти март т.г. бях в Щатите, при българите в Сиатъл и Лос Анжелис.

Пътувах с делегация на вицепрезидента Илияна Йотова. Когато снимах за първи път лазарките в Бистрица, не съм си и помислял, че ще дойде време да прелетя океана и че ще имам възможността да покажа пред българските общности там, запечатаните от камерата ми спомени от почти всички области на Родината.

За тези 5 години успях да обиколя почти цяла България и да снимам как в различните области и региони съхраняват миналото, как предават празниците и традициите на следващите поколения, как съхраняват и пазят корените ни.

С фотосите, които съм успял да документирам, се старая да покажа на хората, да видят красивото у нас, а не да гледат само негативните и нелицеприятни новини, с които ни заливат повечето медии. За това и първата изложба, която направихме с Людмила Младенова нарекохме „Различната България“. Различна, в смисъл на по-позитивната наша България.

– Снимате почти всички народни събори…

– За 4 години съм заснел почти всички по-големи събори и фестивали в България. Снимам както портрети, така и традиционни обреди и ритуали и местни празници.

Много от снимките ми се използват за илюстрации в Заддунавска България – в учебни помагала за учениците във Волжка България – Чувашия.

– Вече имаме няколко поколения българи, родени в чужбина. Смятате ли, че снимки от родината на родителите и бабите и дядовците им, биха ги развълнували?

– За децата ни, родени в чужбина, е важно да познават нашия бит и култура, защото това е начинът да се съхраним като българи и да съхраним България в себе си, за поколенията. Нагледно това го видях с очите си в Бесарабия, където наши сънародници са се спасили от робство преди 200 години. Изградили са свои църкви и училища в Буджакска степ, на хиляди километри от родината. Там усетих със сърцето си, колко обичат България тези хора. Колко обичат прародината, в която не са родени. От тези посещения в Молдовска и Украинска Бесарабия се роди и последната ми изложба „Бесарабия – извор на красота и родолюбие“, организирана от Дружество „Родолюбец“.

– Какво означава за вас думата „родина“?

– Всички знаем какво значи думата „родина“. От деца знаем, че това е земята, на която сме се родили, където е нашият род, където са нашите родители и роднини…Неслучайно всички тези думи имат един корен – род. Но знаете ли, обогатих съдържанието на това понятие след като се запознах с няколко бесарабски българи, които не са се родили на наша земя. Нито техните родители, нито техните роднини са родени в България.

Просто пра-пра-дядовците и пра-пра-бабите са избягали от турските и башибозушки кланета и от насилствено потурчване през 17-18 век. Но тези българи от Бесарабия, Банат, Крим и Таврия, и до ден-днешен мечтаят и копнеят да се върнат в прародината си. Колкото и да звучи странно, ние учим история, география, минало, настояще, но трябва да се срещнеш и да разговаряш с тези българи, за да усетиш с какъв трепет изговарят те: „в родината“, „у нас, в България“, „видяхме Шипка“, „видяхме Батак“ и др. Всеки път настръхвах, като ги чувах да говорят за България. За тези хора България е светиня!…

– Снимките ви сигурно представляват голям интерес за тези хора. Какво послание им носят, според вас?

– Моята мечта е тези хора – наши братя и сестри, които временно или за постоянно са напуснали България, да продължат да съхраняват и за в бъдеще в сърцата си родината. С помощта на социалните мрежи успявам да контактувам с българи в почти всички точки на планетата. Дори с трето поколение български емигранти в Аржентина, които през 2018 г. посетиха Родината на прадедите си. Поддържам връзка и с българи в Чувашия / Волжка България/, Крим, Банат, Таврия, Австралия, Гърция, САЩ, Япония.

Светът се променя и ние като всички останали народи променяме не само начина си на живот, а и мястото на което живеем. Смятам, че духовното ни обединяване ще запази българското в нас. Ще се радвам, ако поне малко съм успял с моите снимки да ги върна в Родината и да запазя пламъчето на надеждата, че България е в сърцата им.

– Какви ярки спомени запазихте вие лично от тези срещи?

– Всички срещи извън България са интересни и уникални. Но като цяло всички са емигрирали защото не вярват, че скоро у нас животът ще се подобри така, че да са спокойни за поминъка, за имота, за живота си.

Малцина са онези, които са отвърнали глава от България. Повечето са оставили по нещо тук. Нещо, заради което да се връщат, и нещо, заради което да останат.

Както каза Даниела Иванова-Нюберг в Сиатъл:

„Всяка вечер ние политаме на крилете на спомените към България. Душата ни лети до Нашият дом в България и се събужда в дома ни в Америка“.

Същото чувстват и новоемигриралите българи в Англия, Германия, Крит, Испания.

– А интересуват ли се от политическия климат в България – следят ли социалния живот у нас?

– Интересуват се от политическия живот в България и се изумяват как в Европа всички се стремят към подобраване на социалната среда, здравеопазването и интелектуалния живот, а у нас точно това се руши. При тях селата са предпочитани за живеене, а големият град е за работа. У нас селата са почти обезлюдени. Изумяват се, че половин България вече живее в София, а селата са запустели. Опасяват се да не ни заселят с пришълци, защото и там знаят че 95% от нарушителите на границата ни са млади мъже без семейства и без жени, а това си е чиста инвазия. Защото емиграцията е бягство към съседни държави като Кувейт, Обединени емирства, Иран, а не е пресичане на няколко граници и култури…

И накрая искам да споделя нещо, което ми каза един японец, който обича България като своя Родина. Японец, женен за българка създала в Япония българска фолклорна формация „Нуша“. Широ Иджинга, освен че харесва традиционните български облекла от 19-ти век, свири на кавал и се учи да свири на гайда. Говори български и при една разходка в полите на Рила сподели:

„Асене, правете всичко възможно да съхраните и възродите прекрасния български фолклор, за да не се наложи след време да го внасяте от чужбина!…“

Аз, докато мога, ще запечатвам и съхранявам всичко свързано с бита и фолклора ни. Радостен съм, че вече доста фотографи снимат по темата, а на съборите, освен традиционните надпявания и надигравания, има и възстановки на обреди, ритуали и обичаи; че в годините на безхаберие и на рушене на читалища, училища и детски ученически лагери, все още има хора, които поддържат пламъка на родолюбието и обикалят страната, като Ивайло Шопски с Пътуващо читалище „Бащино огнище“, дружествата „Традиции“ и „Сдружение хайдути“, както и всички останали частни колекционери и съвестни музейни работници, които с душа и сърце събират, показват и обясняват какво е било, как се е правело и пазело преди, и как да съхраним сега обредност, бит и традиции.

За да ни има и след нас!

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Асен Великов

Източник: impressio.dir.bg