Грешат колегите от чужбина, които пледират за премахването на ДАБЧ и замяната й с политизирани „обществени съвети“ към дипломатическите и консулски предствитетелства и „национален съвет“ на българите в чужбина, а освен това искат да се избират и български народни представители от чужбина, какватo практика има в други европейски страни. Искате ли да унищожите една наша процъфтяваща училищна общност в чужбина – агитирайте родителите да гласуват за X или Y за „обществени съветници при посолствата“ или за депутати от чужбина!
Първата ми реакция на новината за намерението на Борисов да закрие ДАБЧ беше: „прехвърля от болната глава на здравата“. Изхождах само от общи съображения. Корупцията в България се нагнетява отгоре надолу. ГЕРБ, която абревиатура все повече българи заменят с ОПГ („организирана престъпна група“), има декларативно корупционен произход. Създадена е за разграбване на еврофондовете, а сега се стиска отчаяно за властта при всекидневните скандали и протести, които в цивилизования свят биха отнесли всяка друга управляваща партия, заради останалото за доразграбване и догодина. Партньорите на ГЕРБ във властта като ВМРО са нейни по-малки братя и в грабенето. В днешна ошушкана България гражданството й остава една от малкото реални ценности за обикновения балканец и при тези условия е неизбежно то да се търгува на черно.
След като се разрових за скандала с удостоверията за българско гражданство, попаднах и на интересни алтернативни гледни точки, сред които да спомена поне тази на Владо Тренески от Охрид в тв предаването на Райна Манджукова – сама бивш ръководител на ДАБЧ. Макар, разбира се, да е съгласен, че в процедурата за издаване на удостоверения за български произход от неправителствени организации в чужбина е сбъркана в корена си, че е абсурдно агенцията да се задръства почти изцяло с канцеларска работа по тези удостоверения, Тренески смята, че скандалът е разработка на сърбоманските служби (УДБ или Удба, както ги нарича по традиция) в Скопие с цел да се опорочи процеса на придобиване на наше гражданство от македонски българи и да се очерни България. А и парите от подкупи или „членски внос“ на тамошни НПО от македонски българи отивали повечето при „удбашите“, не при фамозния „бате Харо“ (последният шеф на ДАБЧ Петър Харалампиев). И това, да си призная, ми звучи съвсем логично, предвид опита ми от МВнР.
Борисов, въпреки измислената си биография на полицай, какъвто никога не е бил, няма хабер от реалните проблеми на националната сигурност и няма никакъв интерес и способност да мисли за публичното благо на народа и за каквото и да било друго, незасягащо неговия користен интерес. Той съвършено не разбира и
стратегическите държавнически цели, с които е създадена ДАБЧ, а именно да води дългосрочна държавна политика за приобщаване с добра воля на етническите българи по света
към българското и към българската държава, а също и да мобилизира техните ресурси за укрепване връзките ни със страните, в които те живеят. И да координира работата на другите институции, които се занимават по свой начин с българите в чужбина – министерствата на външните (и вътрешните) работи, образованието, културата, правосъдието и на президентството.
Натоварването на ДАБЧ именно по време на герберското управление с несвойствени на целите й – и на практика полицейски, а не дори толкова консулски, както мислят някои – функции като удостоверения за български произход на кандидати за гражданство издава тъкмо липса на стратегическа перспектива. Въпросните две нови алинеи в Закона за българското гражданство са от 2010 г. С удостоверяването на произхода трябва да се занимават чиновници от МП или МВР при съответните ни консулски служби в Скопие, Кишинев, Одеса. Например в САЩ са ясно разграничени имиграционно-натурализационната служба, по характер полицейско-правосъдна, от консулската служба и от организациите, проектиращи „мека сила“ по света.
Критериите за български етнически произход трябва да са обективни и ясни – не печат от НПО, а владеене на български език, наличие на българско етническо съзнание и представа за българската култура, което да се доказва със саморъчно попълване на документите и препитване от чиновник, а след това и документи за български произход на родител, и чак тогава при нужда да се търси мнение от авторитетни местни българи и техни организации – и ДАНС да проверява съмнителните случаи. При това положение и възможностите за корупция ще са минимални.
А ДАБЧ трябва да се отличава с неполитически, неполицейски, неконсулски и нечиновнически подход към българите в чужбина, да развива „меката сила“ на България с широки междуведомствени проекти, излизащи извън рамките на ресорите на дипломацията, образованието и културата и ангажиращи голям брой организации и в чужбина, и в страната.
Особено важен обаче е неполитическият подход.
Именно тук грешат колегите от чужбина, които пледират за премахването на ДАБЧ и замяната й с политизирани „обществени съвети“ към дипломатическите и консулски предствитетелства и „национален съвет“ на българите в чужбина, а освен това искат да се избират и български народни представители от чужбина, какватo практика има в други европейски страни.
Преди всичко такива депутати от странство вероятно има в страни с двукамарен парламент, дето в горната камара са представители на териториални единици и е по-естествено да има и екстериториални. А България, благодарение на П. Р. Славейков, винаги е имала еднокамарен парламент.
Идеите за „обществени съвети“ и др. са напълно маргинални за общностите ни тук, но напоследък получават доста широка медийна разгласа в България. Иска ми се да вярвам, че сайтът “globalbulgaria.eu”, който публикува идеите им, не е свързан с някогашния олигархичен клуб „Глобална България“ – икубаторът на феномена Борисов.
Макар че пропагандираният от 2000 г. насам тях „национален съвет на българите в чужбина“ е залегнал в наложените от ГЕРБ в 2016 г. изменения в Закона за българските граждани в чужбина, с които такъв съвет се въвежда и повечето от членовете му се назначават от НС и по един – от премиера и от президента. Не съм чувал такъв съвет да съществува в действителност и при търсенето му в Гугъл излиза пак сайтът globalbulgaria.eu.
Тези колеги мислят, че така в българската политика ще се чуе гласът на българите от чужбина. Или просто мечтаят да бъдат назначени в някакъв синекурен ареопаг. Те живеят на Запад и визират тъкмо новата ни емиграция там, а не традиционните общности в съседните на България страни. Нея имам предвид по-долу и аз.
Но те са проспали развитието в нашата диаспора на Запад след 2000 г. Не е известно и какъв конкретен опит от обществена работа с българи в чужбина имат. Живея зад граница вече над 23 години и съм работил като български дипломат и консул, после и български журналист и учител в неделно училище. Опитът ме е научил, че политизирането на нашите общности чрез агитация за избори е пагубен за единството им.
Най-многолюдните и жизнени български общности в чужбина са училищата. Те са вече над 300 и растат, и са възрожденски по размах и по дух феномен. БПЦ почти няма обществена тежест, особено сред младите, културните неучилищни организации са по правило one-man/woman shows, а други наши жизнени организации на практика просто няма.
Не виждам никакво място за български политически клубове в чужбина. Те в най-добрия случай ще представляват нещо като сбирките на киселата стара емиграция, вече на изчезване. А по-вероятно да са нещо като римейк на анемичните летни протести от 2013 г. за връщане на власт на ГЕРБ.
В писмата на „политизиращите“ колеги срещу ДАБЧ зърнах и нещо в смисъл, че началници там ставали хора от ДС. Това пишат в оплакване до сегашния премиер, който сам е бивш майор от ДС и сам е кандидатствал в тогавашния факултет „ДС“ на ВСШ на МВР в Симеоново, но не бил приет по слаб успех и записан пожарникар. Не ставал и за факултет „НМ“ (народна милиция) значи.
Искате ли да унищожите една наша процъфтяваща училищна общност – агитирайте родителите в нея да гласуват за X или Y, които, естествено, ще са „от“ или поне „за“ някои от враждуващите български партии, за обществени съветници при посолствата или за депутати от чужбина!
Това в никакъв случай не бива да се допусне. И ако трябва лично ще поведа кръстоносен поход в печата срещу злополучните му адвокати. В правилника на нашето училище такава политическа дейност ясно се определя като нежелателна.
Българите в чужбина имат и сега начин да изразяват гражданското си съзнание като гласуват – друг въпрос е къде да отиват гласовете ни в пропорционалните избори – нашите от Ню Йорк например в миналото отиваха в Монтана. А също, като го публикуват в българските медии, както се опитвам да правя и аз – макар мнозина нашенци да ми оспорват това право като на „чужденец“. Но никога не смесвам ролята си на автор на полемични и неприемливи за мнозина политически писания тук и ролята си на учител на деца и член на многолюдна приятелска българска общност. В последната си роля никога не си позволявам политически изказвания, които биха могли да конфронтират други членове на общността.
Личните ми впечатления от ДАБЧ, за чието запазване сега се обявявам, са повечето положителни.
Преди няколко години например в нашето училище събрахме 39 български песни от репертоара на училищния ни хор – и от „златния фонд“ на България, преведохме ги и на английски, и за по-лесно разбиране от децата в чужбина, и за изпълнение пред англоезична публика за популяризиране на нашата култура, и искахме да ги издадем в песнопойка. Имахме огромни трудности с издаването, докато не срещнахме случайно на едно събитие в българското консулство в Ню Йорк нашия референт от ДАБЧ за българите в Северна Америка – за съществуването на такъв референт дотогава и не подозирахме!
Тя веднага се зае с голям ентусиазъм и не след дълго „Песнопойка „Гергана“ видя бял свят, издадена от ДАБЧ, с професионално графично оформление, с уредени права, снабдена и с ноти за улеснение на училищните диригенти и пианисти и бе разпространена безплатно с успех по всички наши училища по света, заговори се и за второ издание. Трудът от наша страна по книжката бе доброволен, всички останали ни копия разпространяваме безплатно, сложили сме текстовете и на нашия сайт.
Ето с такива междудисциплинарни проекти от всякакъв род, ангажиращи широк кръг организации в страната и чужбина, би трябвало да се занимава ДАБЧ, а не 99% от времето им да минава в дишане праха на тонове удостоверения за български произход.
Имам и забележки по работата им. Те например изглеждат прекалено фокусирани на традиционните български общности, особено в Украйна и Молдова, където отиват почти всички награди от детските конкурси за есета, в които и ние участваме, засега без да ни забележат. Нужен е по-балансиран подход, повече внимание и към новата ни емиграция в западните страни. Характерът на общностите ни в Украйна и Молдова и тези на Запад е коренно различен.
Режимът на ГЕРБ е терминално разклатен и си отива завинаги. Въпрос на месеци е! Не е време сега за структурни промени в стратегически направления. Дори да са нужни, а в случая не са, нека ги оставят на идещите след тях. Те ще имат повече и компетентност, и легитимност.
Източник: www.glasove.com
Издвој новости на српском
