За пореден път препрочитам Член 1. от Закона за националните съвети на националните малцинства на Р. Сърбия. Там точно е записано: „С този закон се урежда правното положение и правомощията на националните съвети на националните малцинства (наричани по-долу: национални съвети) в областта на културата, образованието, информирането и официалната употреба на езиците и писмеността, процедурата за избиране на национални съвети, тяхното финансиране и други въпроси от значение за работата на националните съвети”.
Човек би могъл да си помисли, че Националния съвет на българското национално малцинство наистина се занимава само с българската национална култура, образованието на майчин български език, информирането на български език и официалната употреба на български език пред държавните органи на власти.
Де да беше така. Вече видяхме, че Националния съвет на българското малцинство издаде книга на сръбски език в която се оспорва националната идентичност на българите в Сърбия с шопска такава. Можете да си помислите, че с това бе ударено дъното, но не, има още.
На 10 декември в Босилеград се проведе съвместна среща на Националния съвет на българското национално малцинство, Министерството на вътрешните работи на Сърбия и Мисията на ОЕБС с подкрепата на местната самоуправа с цел провеждане на информационна кампания сред младите от българското малцинство за процедурата по приемане и кандидатстване за обучение в полицейските академии и настаняване на работа в полицейските структури.
Срещата се проведе с всичките полицейски салтанати – пет-шест патрулки с мигаща сигнализация по улиците, наперени началници с чанти и полицейска охрана, начело с кмета Владимир Захариев и председателя на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков с прилежно стиснати папки под мишниците.
Очевидно Националния съвет на българското малцинство с подкрепата на органите на Министерството на вътрешните работи и кмета на Босилеград си е поразширил правомощията извън посочените от закона.
На срещата било отчетено, че сред младите в Босилеград имало повишен интерес за основно полицейско обучение и за доказателство се сочи, че миналата година петима кандидати от Босилеград успешно преминали селекцията. Организаторите изтъкнали „…важността на информирането и включването на младите в структурите на сигурността в Сърбия”.
Дотук всичко е ясно. Включването на младите от българска народност в силовите структури на органите на МВР е „престижно и патриотично” и има повишен интерес за полицаи, но какво става с падането на интереса за образование на майчин български език?
Остава недоумението защо през изтеклите две десетилетия Националния съвет на българското малцинство и кметството не проведоха подобна информационна кампания сред гражданите на Босилеград за важността и значението на обучението на майчин български език в предучилищните заведения, основното училище и гимназията? Нали за да имат младите българско национално самосъзнание, па било то и заради кандидатстването им в полицейските академии, най-малкото трябва да знаят български език и да имат самочувствие, че са българи? Или може би, именно заради кандидатстването в полицията, не само не е нужно да имат българско самосъзнание, а трябва напълно да се откажат от него?
Ето защо кмета и председателя на Националния съвет на българското малцинство преди да излизат от законните си правомощия и да провеждат информационни кампании за кандидатстване в полицейските академии, нека отново да си припомнят законовите правомощия и задължения да се грижат за българската култура, образованието, информирането и официалната употреба на български език. Когато издигнат нивото на образованието и националното самосъзнание на нужната висота, тогава свободните и образовани българи сами ще решат каква професия да си изберат водени от собствените си нагласи и желания, а не водени от свръх „патриотични” и „предателски” предразсъдъци.
Източник: kicbos.org
Издвој новости на српском
