Великденският фестивал в Босилеград през погледа на Владислав Чанев (Видео)

„Осъзнах, че света около мен е изпълнен с неизвестни истории, за които си заслужава повече хора да разберат и съпреживеят” – Владислав Чанев.

„Великденският детски фестивал в Босилеград е добър пример как една спонтанна инициатива от далечната 1994 г. благодарение на любовта, ентусиазма и отдадеността може да се развива и да се превърне в културно събитие от международно значение”. Предстоящото 32-ро издание на Международния детски Великденски фестивал в Босилеград ще се проведе от 17-ти до 22-ри април.

По време на миналогодишното му издание, кюстендилският талантлив фотограф и режисьор Владислав Чанев се захвана с амбициозната идея да заснеме документален филм за фестивал в Босилеград, който да разкаже за мисията му, за трудностите, за емоциите, за предизвикателствата, които стоят пред главния организатор на фестивала – Александър Димитров, който въпреки многото изпитания, успява да превърне малкия Босилеград в балканска столица на детската радост, пазейки по този начин обичаите, традициите и културата на българите в Сърбия и региона.

Като анонс преди пускането на филма „Твърди черупки” от името на портал „Гласпресс” зададохме наколко въпроса към режисьора Владислав Чанев, отговорите на които споделяме и с читателите на рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция.

1. Кога разбрахте, че фотографията е ваша страст и предизвикателство?

– Това беше дълъг процес във времето. Като дете пораснало без интернет и с дълги ваканции на село, бях жаден да гледам фотографии по всякакви вестници и списания, до които можех да се добера. По домовете ни, както и в тези на съседите, често се намираха и картини, по които се прехласвах и гледах отблизо. Бях станал на 25 години, когато в мен се появи силно нуждата вече да си купя съвременен фотоапарат и да започна да създавам и аз фотографии, на които да се наслаждавам.

2. Като професионален фотограф какво виждаш през обектива на фотоапарата си и какво обичаш да фотографираш?

– Обичам да снимам пейзажи и природа, защото ме успокоява и ми дава повод за разходка, пътуване и размисъл. 
Обичам да снимам и хора, портрети, защото често това им носи радост, да се видят по неочакван начин. Както и предизвикателството да разкажа цяла история само в една снимка.

3. Какъв съвет би дал на хора, които обичат да се занимават с любителска фотография?

– Да се наслаждават, да опитват нови неща и да правят това, което им носи удовлетворение и да не се поддават на критики, ако срещнат такива.

4. Какво те провокира да се пробваш в киното и защо избра босилеградска история за твоя премиерен филм “Твърди черупки”?

–  Киното е изкуство, което преплита в себе си повече от само визуалното, и определено го виждам като голямо предизвикателство за себе си.  Осъзнах, че света около мен е изпълнен с неизвестни истории, за които си заслужава повече хора да разберат и съпреживеят. Вероятно и точно поради тази причина избрах историята за Великденския фестивал на Александър от Босилеград. За мен там се символизира битката на всички нас, като “малкият човек”,  срещу невъобразими ситуации и предизвикателства в опитите си да направим нещо за другите.

Гласпресс