Следвайки своята собствена логика, светът редува динамични и застойни времена. Понякога ни се струва, че за една година се случват много повече неща, отколкото за други десет. Така ли е това и защо е така?
Помните ли великата песен на рок-групата Scorpions „Wind of Change”? Тя все едно беше написана от всеки един от нас, който се движеше по собствените си улици и паркове, вдишваше от свободата и промяната и буквално ни носеше напред през времето. Десетилетните клишета на социализма си отиваха, а неговия нравствен и финансов фалит бяха шеметно бързи събития. Което ми напомня, че краят на тираните винаги е бърз и неочакван както за самите тях, така и за вече почти отчаялите се нормални хора. Падането на просъветските режими в Централна и Източна Европа не просто промени статуквото, наложено от Втората световна война. То наложи друго темпо на живот, промените се случваха шеметно. Десетте години от края на 80-те до края на 90-те са може би най-динамичните в последните поне 70 години. Онази епоха, разбира се, имаше и своите големи световни лидери – Роналд Рейгън, Хелмут Кол, Маргарет Тачър, Михаил Горбачов, Джордж Буш, Борис Елцин. Жалко е, че държави като България и Сърбия проспаха немалка част от тези години заради недостатъчна зрялост като общества или като липса на достатъчно демократични лидери, които да поставят интересите на страните си над своите лични интереси. Справедливо би било обаче да се каже, че обществата също така не бяха готови за такива лидери и в малкото случаи, в които те се появиха, бяха унищожени – политически или физически. След това нещата започнаха да се успокояват, една част от бившите съветски сателити от Централна и Източна Европа поеха ускорено към интеграцията си със Западна Европа, други продължиха да се лутат между нея и връзките си с деградиращата Русия, а трети паднаха в плен на утопията, че могат с войни да си решат вътрешните проблеми. Така сме и днес – първата група продължи да се движи бързо във времето, втората – бавно и разкъсвана от съмнения, но в същата посока, и третата – забавена ужасно много от собствените си предубеждения и в плен на исторически необясним шовинизъм.
Днес времето неусетно ускорява ход, търсейки своите нови лидери. Настоящите очевидно, с много малки изключения, не отговарят на динамиката на новото време. Предстоят големи преобразувания и както вече писах не е възможно с инструментариум от 19 или 20 век да решаваш успешно кризите на 21 век. Тероризмът, укрепващите тоталитарни режими в големи източни държави, предстоящата борба на съвременните Велики сили за доминация над Китай и вероятните големи кризи и мигрантски вълни от Африка изискват смели, но и мъдри действия. Европейската цивилизация е поставена под огромна заплаха от няколко страни. Рецептата е солидарност и движение на една обща и бърза скорост, по-малко приказки и повече действия. Новото време изисква нови лидери и ще ги получи. Както казва един български политик „ситуацията е бременна”. От нас самите зависи дали ще усетим промените като напредък, като застой, или като кошмар. Всеки вариант е възможен. Особено за балканските държави. Но да се спънеш в един и същи камък няколко пъти си е обикновена глупост.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
