През 2025 г. Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) откри Библиотечно-информационен център, домакинства учредяването на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина и участва в срещи с представители на българските общности зад граница. В интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА изпълнителният директор на ИАБЧ Райна Манджукова подчерта значението на културните инициативи и ученическите конкурси за укрепване на връзката между диаспората и България, разказа за инициативите, които Агенцията е подкрепила през изминалата година, и представи приоритетите на ИАБЧ за 2026 година.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Манджукова, тази година проведохте множество срещи с представители на български общности зад граница. Какви теми и проблеми споделяха те най-често?
– Всяка среща е различна. Общностите, с които работим от години, ни познават и диалогът с тях обикновено е конструктивен. Обсъждаме предстоящи инициативи, техните планове и начините, по които можем да бъдем полезни, както и крайната цел на всяко събитие.
Организациите, с които се запознаваме за първи път, а през 2025 г. имаше такива, невинаги са наясно с ролята и правомощията на ИАБЧ. По време на първите срещи те задават широк кръг въпроси, свързани с това, което ги вълнува или им липсва. Именно заради това тези разговори са необходими – те позволяват на място, а не по телефон или електронна поща, ясно да се обясни коя институция за какво отговаря: дали въпросът трябва да бъде насочен към Министерството на образованието и науката, към Министерството на културата или към Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Как успявате да постигнете баланса между очакванията по време на тези срещи и реалните възможности на институцията?
– Животът на българските организации по света е много наситен. Балансът се постига чрез ясно разграничаване между събитията с вътрешно значение за общността и тези с по-широк обхват. Баба Марта, Коледа, Великден и честването на българските национални празници са изключително важни за вътрешния живот на организациите и за възпитанието на децата, но обикновено остават в рамките на самата общност. Ние ги подкрепяме и даваме гласност на събитията им, но финансовата подкрепа на ИАБЧ е предимно насочена към инициативи, които обединяват българи от различни държави или свързват общностите зад граница с България. Тук визирам училищните конкурси, събора „На мегдана на другата България“, но и многобройните други фолклорни фестивали. Всичко това оформя една жива и активна „световна България“.
Освен финансовата подкрепа Агенцията помага и чрез институционални контакти, разпространяване на информацията чрез каналите на ИАБЧ, както и съдействие за срещи и партньорства.
Аз никога не давам обещания, които не мога да изпълня. Просто това е един изключително важен постулат за мен.
Какво бихте искали българите в чужбина да знаят за ИАБЧ, но рядко се казва?
– Искам да знаят, че в Изпълнителната агенция за българите в чужбина работят хора, които се интересуват искрено от проблемите им и които дори когато нямат готов отговор, са готови да го потърсят. Това е най-важното, което рядко се казва, но което определя смисъла на нашата работа.
Кои бяха най-сериозните предизвикателства пред Вас и екипа и през изминалата година?
– От самото начало на годината трябваше да въведа ред в „къщичката“ – имаше кадрови предизвикателства, които успешно преодоляхме. В момента работя със сплотен, знаещ, стараещ се и сърцат екип. И съм безкрайно благодарна на всички тях.
През април в Агенцията за българите в чужбина отвори врати Библиотечно-информационният център. Каква е неговата роля?
– Откриването на Библиотечно-информационния център беше едно от най-радостните събития през годината. Скоро след като отвори, центърът привлече интереса на студенти и докторанти, които използваха библиотечния фонд. От самото начало го замислихме не само като място за учене, но и като пространство за срещи и събития.
Там се проведоха значими инициативи, като срещата с Николай Куртов от украинското село Камчик, когото наградихме с почетен плакет по повод 75-годишнината му и приноса му към популяризирането на историята на родното му място, както и разговорът с Олга Колот от Търновка, Украйна – заместник-председател на дружество „Иван Вазов“. Центърът постепенно се утвърждава като място за знание, памет и жив диалог.
ИАБЧ домакинства и учредяването на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Каква необходимост наложи нейното създаване и каква роля очаквате да има тя занапред?
– Учредяването се проведе символично в зала 820, днес Библиотечно-информационен център, където преди години се обсъждаше създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Опитът на АБУЧ показа, че обединяващите структури с юридическо позициониране в България са ключ към ефективен диалог и финансово подпомагане на организациите зад граница.
По същия модел беше създадена и Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ), която вече служи за пример. Именно покрай фолклорните състави започна активно да се обсъжда въпросът за финансовото подпомагане на българската култура в чужбина. Все пак обаче не е честно българската култура зад граница да се отъждествява единствено с фолклора, тъй като има художници, музиканти, писатели и филмови дейци, които често творят индивидуално. Новата Асоциация на българските културни сдружения в чужбина цели да ги обедини, да им даде възможност да се съберат, за да покажат своята активност и значимост и да укрепят връзката си с България.
Асоциация на българските медии зад граница ли е следващата стъпка?
– За нуждата от такава асоциация се говори отдавна. По време на Двадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА през май, отново подчертах необходимостта медиите зад граница да се обединят по модела на АБУЧ и АБФСЧ, за да си бъдат взаимополезни. Всъщност няма да се уморя да повдигам този въпрос и в бъдеще, защото е важно да има структура, която да обединява медийната енергия на българите в чужбина и в България в много по-широк план. Разбира се, за да се случи това, самите екипи на медиите трябва да го поискат.
През 2025 г. ИАБЧ организира традиционните си три ученически конкурса. Наблюдавате ли нарастващ интерес към тях?
– Интересът е постоянен и ни радва. Стремим се обаче да разширяваме географията на конкурсите. Тази година се срещнах със сънародници във Финландия и Норвегия – досега оттам нямаше участници, въпреки че информацията беше изпращана редовно. Сигурна съм, че догодина ще имаме деца и от тези държави, след като вече лично представихме конкурсите на място.
Агенцията издаде и представи книгата на доц. Спас Ташев „Българските общности в Албания и Косово. Обществено-политически процеси и демографски последици (1913–2024)“. Защо е важно държавата да подкрепя подобни изследвания и как те допринасят за по-доброто разбиране на историческите български общности?
– За да се формира ефективна държавна политика към конкретни общности, първо е необходима достатъчно информация за тях. Когато става дума за исторически общности, чието създаване и развитие се простират векове назад, са необходими задълбочени изследвания и аналитични материали, изготвени от подготвени специалисти. Затова Агенцията издава такива книги – за да осигури база за знания и разбиране на българските общности зад граница.
През годината с подкрепата на ИАБЧ бяха представени два филма – „Краят на реката“ и „И стигнаха до края на света“. Какво място заемат киното и визуалният разказ в съвременната културна политика към българите зад граница?
– Киното е още една форма на опознаване. Докато учените работят с факти и анализи, емоцията и усещането за общността се предават най-добре чрез образа. Филмът показва това, което нито една книга не може да пресъздаде по същия начин – зрителят възприема състоянието и духа на общността директно и емоционално. Визуалният разказ достига до много по-широка аудитория и е незаменим инструмент за културната политика към българите зад граница.
С подкрепата на ИАБЧ през юли във Велико Търново се състоя първото издание на Фестивала на българските фолклорни състави от чужбина. Вие нееднократно сте подчертавали значимата роля на фолклора за връзката между диаспората и България. Какви са плановете на Агенцията в тази посока през 2026 година?
– Определено организирането на втори фестивал. След първия във Велико Търново направихме анализ и видяхме какво може да се подобри. Всъщност отдавна мечтаех този празник на българския фолклор да се състои и в България, защото красотата и талантът на нашите състави зад граница заслужават да бъдат видени и в родината. Четвъртата творческа среща на ръководителите на българските фолклорни състави в чужбина ни позволи да обсъдим приоритетите и да планираме следващите стъпки. Убедена съм, че вторият фолклорен събор ще бъде още по-успешен и ще укрепи връзката между българските общности зад граница и България.
Участвахте в изнесено заседание на Съвета на ректорите в Бургас, където подчертахте необходимостта от по-справедлив модел за прием във висши училища за деца и младежи от цялата българска диаспора, а не само от историческите общности. Остава ли това стратегически приоритет в работата Ви през 2026 г.?
– Да, това остава стратегически приоритет. Продължаваме активно да работим в тази посока.
Кои други приоритети ще определят работата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина през следващата календарна година?
– Ще продължим започнатото през 2025 г. – организационното строителство. Един от важните моменти тази година беше семинарът „Модели за създаване, управление и комуникация при различни структури на българите в чужбина“ в Будапеща. Това пилотно събитие предостави ценна възможност организациите да обменят опит. Поканихме представители на осем различни по характер организации и семинарът се оказа изключително полезен. Срещите от този вид остават приоритет на Агенцията.
През септември планираме мащабна среща „Български творци в странство“. Първата подобна се състоя през 1996 г., когато председател на Агенцията беше Гиньо Ганев, и събра 100 творци от различни държави. Следващата година целим да поканим художници, писатели, музиканти, филмови и театрални дейци. Между 1 и 6 септември София ще се превърне в голяма културна площадка с премиери на книги, изложби, концерти и прожекции на филми, а на 6 септември, по случай Деня на Съединението, ще организираме голям концерт на площад „Александър Невски“.
Поставяйки децата и работата с тях в центъра на вниманието, Агенцията отправя поглед и към спорта. През 2010 г. стартира състезателната инициатива „Спартакиада“. През 2026 г. планираме ново подобно събитие, което ще се нарича „Юнашки игри“ и ще включва както спортни състезания, така и образователни викторини.
Какво е Вашето послание към българите по света в навечерието на Новата година?
– Нека посланието ми бъде не само към българите по света, а към всички българи. Вярвам в принципите, които споделям и в последната си книга „Орисията българка“:
„Бъди полезен и измервай израстването си чрез това колко си полезен на околните.
Най-ценният капитал и най-универсалната валута са контактите, хората и приятелите.
Успехът и професионалната реализация се постигат единствено, ако истински обичаш това, което правиш“.
Това пожелавам на всички.
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
