Образователният министър Красимир Вълчев призна, че в образованието има проблем – след като тестовете PISA при деветокласниците лъснаха като фрапиращ провал. Това признание обаче беше твърде особено – след него последва друго уточнение. То, преразказно, гласеше: проблемът при децата е в това, че училището е прекалено фокусирано върху обем от знания, а не върху умения. И ето този цитат: „Учениците четат по различен начин – кратки текстове, предимно от екрани, трябва да се съобразим с това“. С тези думи Вълчев се присъединява към едни общи настроения, които приемат, че, виждаш ли, образованието е по някакъв начин „ретро“, появили са се обаче едни много модерни деца, те гледат непрекъснато видеа в YouTube, ползват смартфони и затова тези деца и образованието са започнали да говорят на различни езици – единият, стар, сух, непригоден към съвременността, а другия – визуален, фрагментиран, предполагащ постоянно склонност към разсейване и трудност при приковаване на интереса. И, смята министърът, че „ние трябва да се съобразим с това“. Което, разбира се, ще е най-голямата грешка. Онова, което масово се пропуска да се забележи, е че в последните години просто се нароиха купища влогъри, които по най-посредствен начин свързаха собствената си бездарност с единствената продуктова ниша, за която се предполага, че все още е безкритична и няма да забележи пъстрото безсмислие на това, което правят. Влогърската индустрия за деца от години и не само у нас се превърна в ефективен начин за натрупване на огромни маси от събскрайбъри на между 10 и 16 години, които да следят с голям интерес всеки следващ епизод, в който хуморът би могъл да предизвика масажиране на слепоочията, бързият монтаж – епилепсия, а онези думи, които навремето сте казали за Емил Конрад – а, именно, защо са всички тези опашки пред книжарниците?, върнати назад, понеже Емил Конрад е гений в сравнение с модерните влогъри. Начинът, по който това влогърство започна да се инфилтрира в системата на образованието може да проверите в сайта „Уча се“ – страшно популярен, харизматичен, в известен смисъл носещ тъкмо онзи престиж, който Вълчев смята за необходим, казвайки, че „ние трябва да се съобразим“ с тези деца и да проговорим техния език. Пробвайте, например, да изгледате урока на гореспоменатата платформа за Вапцаров. Бях попаднал на един за стихотворението „Кино“ – разказан с влогърски глас, влогърска логика и онзи убийствен фаст фууд, с който ги тъпчат още от началото на пубертета, и ако до тъпченето в интернет никой няма контрол, в образователните институции все пак трябва да има и не би следвало да го въвежда като модел. Някой реши, че образованието е „ретро“ и понеже е „ретро“ трябва да се осъвременява непрекъснато. Дай по тази логика да вкараме емотикони в учебниците, понеже децата основно така общуват. Да стане така – синус и косинус (сърчице), митохондрии (цветенце), Смирненски (химикалче), че да схванат по-лесно. Ценността на образованието е тъкмо в това, че то не се дели на „ретро“ и на „модерно“, а на това, че представлява фундамент, за чиято роля има обществен консенсус и той е разбиран от всички. Дефиницията за класик е „Съвременник на всички епохи“ и в училището се усвоява тъкмо това – познанията, които са „съвременни на всички епохи“. Само че някой реши да направи обратния на коперниковия обрат и да заложи на това че, понеже децата ползвали аудиовизуален език, те трябва да бъдат центъра на слънчевата система и всичко да се завърти около тях. Това, което не се разбира, е че тази великодушна съвременна милост към тях, е просто глупост, която няма да свърши услуга нито на тях, нито на родителите, нито на учителите, нито на негово високо светейшество пазара на труда, който просто страшно много се нуждае от момчета и момичета, свикнали да възприемат всичко – от математика през биология до литература – на влогърски сленг. И ако за други, които биха заложили на това, не бих се учудил, това че по подобен начин се мисли и в министерствата, вече звучи притеснително. Накратко, звучи така: Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
Издвој новости на српском
