Иван Николов: Програмата Интерег България – Сърбия и дефицитът на европейско мислене

Напът сме да пропуснем поредния европейски шанс за спасяването на Босилеградска община.

Стартирането на първата покана за проектни концепции по Териториалната стратегия от Програмата Интеррег (VI-A) България Сърбия 2021-2027 и нейният фокус към  възстановяване, опазване и експозиция на обекти на културното наследство, е идеален шанс за концептуализиране на едно проектно предложение за реставрация на църквата „Св. Троица“ в село Извор, на първото килийно училище в Краището и старите къщи от края на 19 и началото на 20 век в центъра на селото.

Ако целта на поканата е да подкрепи проектни идеи, които рационализират използването на туристическите ресурси и практиките за трансграничен туристически маркетинг, реставрация, опазване и експониране на обекти на културното наследство, то какво по-добро предложение от това да се положат максимални усилия да се възстановят все още запазените исторически обекти в Извор и да се превърнат от развалини в атрактивна туристическа дестинация в трансграничен контекст в непосредствена близост до сръбско-българската граница.

Общият бюджет на поканата е 8 529 412 евро. Крайният срок за подаване на концепциите е 15 август 2025 г.

Нека отново да припомним.

Изворската черква, „Св. Троица“ е построена 1832-1834 година, когато Извор е все още в Османската империя и със специално разрешение  на султан Махмуд II и „върховния мюфтия шейх-юл-ислям, достойният и високоучен богослов-юрист Меки заде Мевляне Мустафа Асим“, които през 1833 г. издават Тугра – разрешително за построяване на Изворската черква, запазена и до днес. Внушителна по своите размери и архитектура, черквата е построена с усилията и средствата на местното население от двете страни на сегашната граница и под ръководството на дебърския майстор Коста Дамянов. Иконите на олтара и стенописите са на Захари Зограф и учениците на неговата Самоковска иконописна школа. Черквата има много добра акустика и е подходяща за изпълнение на концерти.

По същото време в Извор е построено и първото килийно училище в Краището. От тук започва Възраждането и просвещението на областта, която за няколко десетилетия достига високо ниво на грамотност и просвета.

Къщите в центъра на селото са оригинални по своята архитектура и отразяват културата и материалните възможности на по-заможната част на хората от Краището след освобождението от турско робство.

В днешно време, реставрирането и реконструкцията на споменатите обекти и превръщането на Извор в туристическа дестинация, с оглед на близостта на София и привлекателните туристически обекти с висока посещаемост от българска страна, какъвто например е Земенският манастир, старите църкви в Босилеградска и Сурдулишка община, каквито са манастирът в Паля, църквата в с. Божица, църквата в Лисина и други, както и близостта на Власинския туристически комплекс, би могло значително да увеличи туристическия поток от двете страни на границата. Това може да доведе и до необходимостта от откриването на нов Гранично-пропускателен пункт в местността „Славчето“, модернизирането на пътя Босилеград – Трекляно, Кюстендил – Босилеград – Власина и икономическо възстановяване на района на Извор и Босилеград.

Туристическият интерес за посещаване на църквата „Св. Троица“ в с. Извор и сега не е малък, особено сред почитателите на религиозния туризъм от България. Тъжният изглед на днешен Извор, лошите пътища, липсата на качествени ресторантски и хотелски капацитети, които да могат да посрещат и обслужват туристите, липсата на реклама и маркетинг са причините, поради които туристическият интерес не може да се увеличи и да доведе до икономическо съживяване на района.

Програмата Интеррег (VI-A) България Сърбия 2021-2027, по принцип е европейска инвестиция в бъдещите европейски сръбско-български отношения. Общата религия, общата история по време на турското робство, обектите с историческо значение, географските предимства, съществуващият туристически интерес, икономическата устойчивост и все още девствено чистата природа са предпоставките, върху които може да се концептуализира, изработи и изпълни един европейски трансграничен проект, който в перспектива би могъл да възроди община Босилеград от сръбска и община Трекляно от българска страна.

Какви пречки може да срещне реализацията на една такава идея?

Първо, реализацията на един европейски трансграничен проект между България, членка на ЕС, и Сърбия, която няма ясна външнополитическа ориентация и има открити евроскептични настроения, може да застраши реализацията не само на проекта за Извор, но и на цялата Програма Интеррег (VI-A) България Сърбия 2021-2027.

Второ, черквата „Св. Троица“ се води собственост на Сръбската православна църква и ако се имат предвид нейните антибългарски и антиевропейски настроения, трудно бихме могли да си представим, че тя би могла да бъде привлечена за участие в един такъв европейски трансграничен проект.

И трето, кандидатстването и евентуалното изпълнение на един такъв европейски трансграничен проект е немислимо без участието на местната власт и съответните нейни административни разрешения. Трудно ми е да повярвам, че община Босилеград разполага с административен капацитет за управление и реализация на такъв вид проекти. С малко повече добра воля и помощ отвън, това би могло да се преодолее. По-големият проблем е, че и тя е част от сръбската управляваща партия и следователно е обременена със същите антиевропейски и антибългарски нагласи. Не бива да се забравя и близостта й със Сръбската православна църква като основна опора на антиевропейската и антибългарска политика.

Трябват огромни усилия от българска страна и то на най-високо ниво, за да се убеди сръбската страна за активно участие в един такъв проект. Дори и тогава крайният изход е неизвестен. И именно затова сме напът, да пропуснем поредния европейски шанс за спасяването на Босилеградска община, европеизиране на Ньойската граница и спиране на емиграционния поток.

Предвидените европейски средства, най-вероятно, отново ще ни прескочат и ще отидат във вътрешността на Сърбия, съответно на България и най-вероятно ще бъдат похарчени за уреждане на екопътеки, велоалеи и печатане на непотребни книжлета със снимки, флашки и тениски.

Източник: bgnes.bg