Документът за българите е написан на сръбски и от сръбски експерти.
През ноември в Босилеград и Цариброд, доста срамежливо бе представена за обществено обсъждане работната версия на така наречената „Проектостратегия за работа на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия за периода от 2026-2031 г.“ Обсъждането се проведе на 13 и 14 ноември в офисите на Националния съвет в Босилеград и Цариброд и в него са участвали ония, които са били осведомени, заинтересовани или са искали и са могли да присъстват. При това и достатъчно любопитни да прочетат 100 страници досаден текст. Разбира се, и наивни да повярват, че има смисъл от четенето и обсъждането на подобен документ.
Самата проектостратегия не е публикувана на официалния сайт на Националния съвет на българското малцинство и нейният линк едва може да се намери под една статия на фейсбук-страницата на „Нова радио телевизия Босилеград“ и то, забележете, на сръбски език!? Това веднага ме накара да си помисля, че става дума за поръчков проектодокумент или за директива, спусната „отгоре“.
Председателят на Националния съвет на българите в Сърбия Стефан Стойков още в началото пояснява, че предложението на проектостратегията е изработено от Милица Родич, съветник по въпросите за националните малцинства и независимият консултант и автор на стратегията, Даниела Ненадич. С цялото ми уважение към сръбските автори, струва ми се трагикомично те на сръбски език да правят стратегия за образование, информиране, култура и официална употреба на български език и писмо!?
Само по себе си, това е доказателство за жалкото състояние на институцията наречена Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия, която освен че няма нужната експертиза, дори не владее български език сама да си направи стратегия за собственото развитие, а още по малко стратегия за оцеляване и развитие на българското малцинство, което, като „най-висш“ орган представлява.
Ако при това вземем предвид, че Националният съвет от основаването си до днес е една почти безполезна структура съставена от бивши и настоящи членове на великосръбски националистически партии, става още по-ясно защо българското малцинство в Сърбия продължава да се топи с геометрична прогресия.
Националният съвет също така не е наясно и със собствената си роля и задачи за прилагането на националните и международните закони за защита на правата и свободите на българите в Сърбия, които той, като „демократично избран“ орган представлява и чрез когото българите трябвало да осъществяват правото си на така наречена „културна автономия“.
Стратегия по принцип е оперативен план за действия за постигане на определени цели.
В случая става дума за проектодокумент или по-точно, за обширен коментар от 100 страници изписани с дребен шрифт, чиято цел е „да се подобри положението на българската общност в Сърбия през следващия петгодишен период чрез: образованието на майчиния език на всички нива, подобряване на информирането на български език, развитие на българската култура и официалната употреба на българският език и писмо“. Мантра, която разни представители на Националния съвет на българите преповтарят, но не можаха да я постигнат в своята 22-годишна практика. Вследствие на което българите в Сърбия още повече намаляха и се изправиха пред перспективата да изчезнат напълно.
Недоумението идва и от това, че правата на образование, на информиране, на култура и официална употреба на езиците и писмеността на националните малцинства, както и правата на равнопоставеност и забрана на дискриминацията, са гарантирани с Чл. 75-81 от Конституцията на Република Сърбия. Конституционните разпоредби подробно са разработени в редица други закони каквито са Закон за политическите партии, Закон за избиране на народни представители, Закон за основните училища, Закон за основите на системата за възпитание и образование, Закон за учебници и учебни помагала, Закон за официална употреба на езиците и писмата на националните малцинства, Закон за защита на правата и свободите на националните малцинства, Закон за националните съвети на националните малцинства, Закон за културата, Закон за библитекарско-информационната дейност, Закон за културните ценности както и поредица от подзаконови актове, наредби и стратегии регулиращи областта на културата и имат пряко въздействие върху положението на националните малцинства, включително и на българското.
Освен всичко това, Сърбия е подписала и редица международни документи каквито са Рамковата конвенция за националните малцинства, Европейската харта за регионалните и малцинствени езици, Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство включително и това на националните малцинства, Универсалната декларация на ООН-е за културното многообразие и др.
Следователно, при наличието на такъв широк спектър от национални и международни закони, които гарантират правата на малцинствата, и при наличието на държавни институции отговорни за тяхното прилагане, не е ясно къде е мястото и каква е ролята на така наречената „Проектостратегия за работа на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия за периода от 2026-2031г.“.
Не само защото е безсмислено да си губим времето с правенето на стратегия да прилагаме ли, или да не прилагаме Конституцията, националното и международното законодателство. На практика това се превръща в нарушение, или меко казано, релативизиране на законите с които се регламентира положението и правата на националните малцинства. Законите по правило не се коментират. Те се прилагат. Ако не се прилагат, следват санкции за тяхното неприлагане. Ако за нарушаването на законите не са предвидени санкции, то това вече не са закони със задължителна сила и няма смисъл от тях.
Вместо със своите ограничени съвещателни правомощия Националният съвет на българите да се концентрира върху стриктно прилагане на законите, които регламентират правата на българите и категорично да настоява те на всяка цена да оцелеят и да се развиват, както в собствен интерес, така и в интерес на българо-сръбските отношения и членството на Сърбия в Европейския съюз, съветът си прави поръчкова стратегия за собственото оцеляване през следващата петилетка. Всичко това се прави зад фасадата на някаква формална демокрация, в която десетилетия наред се измества фокусът на вниманието от съществените проблеми, които застрашават малцинството. Имитирането на дейност на практика означава замитане на съществените проблеми. Няма как и да бъде другояче. Ако Националният съвет имаше куража и волята (каквито няма) да застане зад интересите на българите, той неизбежно щеше да попадне под удара на политиката, която го контролира и финансира.
Ще не ще, Националният съвет на българското малцинство ще сподели съдбата на самото малцинство обхванато от необратими унищожителни демографски, икономически, миграционни и асимилационни процеси. Няма да му помогне никаква стратегия. Дори самите автори на стратегията са наясно с това. Само дето, затворени в собствената си конюнктурна рамка, те нямат смелостта да направят исторически и политически анализ на причините, които доведоха българите в Сърбия до изчезване, а самата Сърбия – до международна изолация и тежка вътрешно-политическа криза. Това очевидно и не е тяхната цел.
Дъвката за спазването на човешките и малцинствени права и свободи никога не е могла и не може да се приложи за българите в Сърбия. Просто защото създаването и съдбата на българското малцинство в Сърбия са обусловени не от концепцията за спазването, а от концепцията за отричането и системното нарушаване на техните права. Кралството на Сърби, Хървати и Словенци е окупирало Западните покрайнини не с благородната цел за тяхното всестранно материално, икономическо и културно развитие, а с цел окупация и усвояване на български територии и превръщане на българите в „прави сърби“ в името на един налудничав проект за Велика Сърбия.
Следователно, обезбългаряването и обезлюдяването на Западните покрайнини, което спокойно можем да наречем и етническо прочистване, е неделима част от Националната програма за Велика Сърбия и ако изобщо има някаква надежда за тях, пък и за някаква бъдеща свободна, демократична и европейска Сърбия, това е трансформирането на тази зловеща националистическа програма, в програма за създаване на гражданска, демократична, многоетническа европейска държава, в която всички граждани без оглед на етнос имат еднакви права и свободи.
Премълчаването и игнорирането на този съществен исторически проблем, обезсмисля всеки дебат, стратегия, програма или какъвто и да е друг документ или разговор за положението на българското малцинство в Сърбия, включително и за Националния съвет, който неведнъж е обслужвал интересите на великосръбския национализъм. Включително и с отпечатването на книги, в които се тиражира теорията за „сърбо-шопския“ произход на българите в Сърбия.
Ако за 22 години съществуване Националният съвет не можа да наложи обучението на майчин български език в предучилищните заведения и в първите класове на основните училища, когато се усвояват основните понятия и се оформя мисловния процес на ученика за цял живот, то какъв е смисълът от него? Вместо като „най-висш“ орган на българското малцинство да прилага законите, с които се гарантира и развива българската национална идентичност, той по свой образ и подобие съдейства за промяната на идентичността. Което ясно се вижда от статистиката за броя на българите през последните две десетилетия и общото положение на малцинството. Видно и от данните публикувани в самата проектостратегия.
Решенията и насоките за действия, които се предлагат с проектостратегията, са от типа на медийни кампании, работилници, курсове, конкурси, проекти, фестивали, сътрудничество с другите национални малцинства, сътрудничество с България, привличане на българските студенти на сръбските университети и пр. Явно „стратезите“ много се дразнят от това, че младите българи от Босилеград и Цариброд вече трето десетилетие се изплъзват от влиянието на великосръбската политика и предпочитат да завършат висшето си образование и да се реализират в европейска България. Вместо заедно със сръбските си колеги да си губят времето с протести и бой със сръбската жандармерия, под стреса от звучните топове, газовете и тамяна на сръбските свещеници и то за неясни политически цели.
Разбира се, може много да се коментира така концептуална „проектостратегия“. Само че не си заслужава труда. След няколко седмици, никой вече няма да си спомня за нея.
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
