Исканията на студентите поставят Вучич в безизходна ситуация: ако публикува документацията за ремонта на железопътната гара, ще отиде в затвора защото корупционната верига води до него, ако не я публикува, пак ще отиде в затвора защото не я е публикувал. Корупцията убива, това е безспорно. Понякога бавно и мъчително, понякога брутално, масово и жестоко. Тя се храни със страха на жертвите и се управлява от най-високите държавни служители в корумпираната и превзета отвътре Сърбия. В този смисъл, гневът на студентите е съвсем оправдан.
Но не става дума само за корупцията. Повече или по-малко, тя присъства във във всички общества. По големият проблем е несъстоятелната национална идеология и съответната „патриотична“ парадигма върху която тя вирее.
Чудовището, което в изминалите десетилетия се хранеше с кръв в името на „националното обединение на всички сръбски земи“, сега започна да се храни с кръвта на собствените си поданици. Защото друго не знае и не може да прави. Военно-полицейските сили които десетилетия наред преследваха чужди народи и малцинства, сега преследват собствените си деца защото иначе се губи смисъла от същеествуването им.
Границата на търпението се взриви след падането на козирката на железопътната гара в Нови Сад и смъртта на 16 невинни жертви. Това беше детонаторът който взриви сръбското общество и то избухна в масови студентски блокади и протести които продължават вече 4 месеца. Исканията на студентите поставят Вучич в безизходна ситуация: ако публикува документацията за ремонта на железопътната гара, ще отиде в затвора защото корупционната верига води до него, ако не я публикува, пак ще отиде в затвора защото не я е публикувал.
Корупционните сделки, довели до лошия ремонт с безобразно висока надценка, неспазването на елементарни строителни стандарти предизвикаха невинни човешки жертви, но и доведоха до разлом в който нито управляващите, нито студентите нямат път назад.
В най-масовите протести в историята на Сърбия протестиращите така и не можаха досега да се преборят за политическа и наказателна отговорност на корумпираните и некомпетентни управляващи.
Затова пък управляващите се опитват да стоварят вината за политическата криза върху протестиращите – били виновни за някаква „цветна революция“ финансирана отвън, за „политически преврат“, „нахлуване в институциите“, „национално предателство“ на Косово и Република Сръбска и пр.
Целта е да ги компрометират като „държавни врагове“ и да се пресметнат с тях. На 15 март т.г. в центъра на Белград те атакуваха студентите с ултразвукови сонични оръжия закупени с парите на родителите им. Болниците бяха задръстени от пациенти оплакващи се от световъртеж, гадене и увреждане на слуха. На стачкуващите учители съкратиха заплатите. Обискираха офиси на НПО-та. Пребиваха и арестуваха студенти. Вучич, който отдавна прекрачи конституционните си правомощия, се закани не само на протестиращите, но и на прокурорите и полицаите. С това още повече „напомпа“ напрежението което всеки миг може да експлодира и да доведе до непредсказуеми последствия.
Място за шега няма. Това са същите хора, които от трибуната на Скупщината се заканваха, че ще убиват по „сто мюсюлмани за един сърбин“, които обстрелваха и унищожаваха Вуковар, Сараево, Дубровник и които етнически прочистваха Косово от албанци и им заравяха труповете близо до Белград или ги изгаряха в пещите на „Мачкатица“. На хора с такива възгледи нищо не им пречи да го направят и срещу собствените си граждани които ги замерят с яйца.
Демокрацията е застрашена. Гражданите и техните избраници са си разменили ролите. Вместо гражданите да контролират управляващите, управляващите със сила искат да контролират гражданите. От тук нататък има само два изхода. Единият е победа на гражданите и демокрацията, а другият е победа на управляващите и тиранията.
Безотговорността и чувството за недосегаемост отдавна са част от начина на мисленето и поведението и то не само в Сърбия. Видяхме го и в Северна Македония, която иначе изцяло е устроена по сръбски модел. Освен че убива, корупцията се мултиплицира и си създава собствена „патриотична“ културна среда, в която да може да вирее. Корупцията, кражбата на обществените ресурси и жертвите се покриват със свръхпатриотични лозунги. С тази цел, медиите и социалните мрежи денонощно ни заливат със страх, насилие, кражби и убийства като нещо най-естествено и нормално.
Политическото говорене е пресметнато за произвеждане на омраза и насилие към опонента и страх сред обикновените хора. Другият, различният, опонентът, е враг, национален предател, който трябва да бъде унижен или унищожен с всички средства и на всяка цена.
Пропагандните национални телевизии денонощно бълват агресия и примитивизъм. Никой не държи сметка, че от другата страна на екрана са недораснали деца, тинейджъри и всякакви хора с множество проблеми които всеки момент могат да поискат да излезнат от анонимността и да станат „славни“ по социалните мрежи с десетки хиляди лайка!
Добре е, че студентите направиха невъзможното – пробудиха надеждите и освободиха хората от страхът. Тече процес на изграждане на нови обществени нагласи и ново политическо мнозинство.
На моменти проблясва надежда, че е възможно отрезвяване и преосмисляне на националната идеология на модерни основи. На моменти надеждите биват попарени. Протестите за опазването на сградата на бомбардираният Генерален щаб като „културна ценност“, изживяването като „невинни жертви на несправедливата НАТО- агресия“ показват, че сръбското общество не си е направило равносметка.
Ефикасна борба с корупцията е възможна само в демократично и добре подредено общество. Общество в което виреят старите национални идеологии за прекрояване на граници, национално обединение и еднопартиен монопол, не може да живее без корупция.
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
