Административните процедури за хората които все още нямат българско гражданство и са принудени да поискат лични карти за временен или продължителен престой, трябва да бъдат облекчени и решени в разумни срокове.
Свикнали сме положението на малцинствата в Сърбия да ги разглеждаме през призмата на българското национално малцинство, което продължава да обеднява и демографски да се стопява все повече – от 62 624 през 1961 г. до 12 918 през 2022 г. Ако сравним положението и числата с другите малцинства, можем да стигнем до извода, че и те страдат от същите проблеми и че Сърбия все повече губи мултиетническия си характер от времето на бивша Югославия и се стреми към етноцентризъм. Всеки успех на тази агресивна националистическа политика е опасност за мира и сигурността на Балканите.
В Сърбия в момента има регистрирани 23 национални малцинства: албанци, ашкалии, българи, буневци, бошнаци, власи, горани, гърци, египтяни, унгарци, македонци, германци, Поляци, роми, румънци, руснаци, русини, словаци, словенци, украинци, хървати, черногорци, чехи и евреи.
Толкова са и така наречените Национални съвети на малцинствата – органи, чрез които те, според сръбската конституция, трябва да осъществяват правата си в областта на образованието, културата, информирането и официалната употреба на малцинствените езици.
Само че практическите измерения на тия „либерални“ институционални решения върху самите малцинства са съвсем нищожни. А изводите са, че малцинствата в Сърбия просто нямат шанс да оцелеят.
Повечето са изправени пред много сериозни проблеми – криза на идентичността, корупция, обедняване, несигурност и масово напускане на страната. Фактът, че Сърбия вече е заобиколена от страни членки на Европейския съюз – Унгария, Хърватия, България и Румъния, улеснява членовете на малцинствата, които избират да се завърнат в старите си отечества или да заминат в страни с по-добър жизнен стандарт. Дава им и една малка възможност през деня да отиват на работа зад граница и вечерно време да се връщат по родните си места, но само там, където това е възможно.
Така например, младите унгарци в пограничните райони с Унгария след средното си образование заминават в Унгария и след завършване на висшето си образование, обикновено не се връщат. Унгария има либерален закон за придобиване на унгарско гражданство и благодарение на унгарските си паспорти, се реализират на европейския трудов пазар. Много унгарски села в най-плодородната част на Войводина опустяват. В някогашния унгарски град Суботица, сега сърбите са мнозинство. Не по-добро е демографското положение и в унгарските градове Канижа, Сента, Ада, Бачка Топола, Мали Иджош и Чока.
Ако теглим чертата под общоизвестните факти, че малцинствената партия Съюз на унгарците във Войводина е братска партия с „Фидес“ на Орбан и е в коалиция с управляващата партия на Вучич със свои представители във властта на всички нива, че има Национален съвет на унгарското малцинство и на всичкото отгоре Унгария инвестира стотици милиони евра в районите с унгарски малцинства, резултатът е, че някога многочислените унгарци в Сърбия, които през 1961 г. наброяват 449 587 души, през 2022 г., са намалели на 184 442! Само за едно десетилетие от 2011 г. до 2022 г. са намалели с цели 70 000 жители.
Броят на хърватите е намалял над четири пъти. През 1948 г. са били 169 864, през 2022 г. те са 39 107. Само през 90-те години, вследствие на етническите напрежения между сърби и хървати, около 40 000 хървати напускат областта Срем и се изселват в Хърватия, като на тяхно място са самонастаняват сръбските бежанци от Хърватия. Днес хърватите в Сърбия също имат Хърватски национален съвет, а хърватинът Томислав Жигманов беше министър на малцинствата в сръбското правителство. Въпреки това и въпреки значителната финансова подкрепа от Загреб, хърватите също предпочитат да напуснат Сърбия.
Същата съдба споделят и словаците в Сърбия. Въпреки че те имат дълга и относително мирна история във Войводина, без етнически напрежения с другите народи и въпреки че до 1961 г. те константно се увеличават и достигат 72 830, през 2022 г. вече са паднали на 41 730 души. И те напускат най-плодородните краища във Войводина и си търсят други, по-сигурни места за живот.
През 1981 г. в Сърбия са регистрирани 147 000 черногорци, 2022 г. те са само малко над 20 000!
Относително стабилни по численост са албанците в Южна Сърбия, които според последното преброяване са 61 687, и бошняците – 153 801. Тази численост се дължи главно на високия естествен прираст на населението, с който се компенсират миграционните процеси. Към това можем да добавим и непреодолимата етническа и религиозна дистанция между мюсюлмани и православни християни, която прави невъзможно преливането на албанци и бошнаци в сръбския етнос. И не последно място, съпротивата, която тия малцинства дават на агресивният сръбски национализъм.
Под повърхностната политическа риторика текат съвсем други социални и демографски процеси, които сериозно застрашават малцинствата. Политическите разговори и абстрактните обещания за спазване на правата на човека и малцинствата, стават все по-безсмислени и безрезултатни.
Малцинствата в Сърбия се стопяват, а причините в крайна сметка се свеждат до дългогодишната и целенасочена етноцентрична държавна политика.
Малцинствените политически партии и Националните съвети на малцинствата не оправдаха очакванията и не се отразиха положително върху социалните и демографски процеси, застрашаващи малцинствата. Влизайки в политическата система на Сърбия, представителите на малцинствените партии и националните съвети на малцинствата, попаднаха в примката на собствените си интереси в системата и се превърнаха в партньори на управляващите партии, изоставяйки интересите на малцинствата заради добре платените си синекурни длъжности и позиции в системата. Припокриването и сливането на малцинствените с управляващите партии, практически неутрализира техните първоначални политически цели и ги превърна в съюзници на политиката, която ги унищожава.
Този процес си пролича още по времето на управлението на Кощуница и продължи по времето на Томислав Николич и Александър Вучич. Сърбия има нужда от политика, която да спре емиграцията на младите и да даде възможност на всички граждани, без оглед на националната им принадлежност, да градят бъдещето си в Сърбия. Вместо това, през последните три десетилетия текат динамични процеси на национална конфронтация и миграция на малцинствата. Вследствие на това и самите сърби също напускат страната по икономически причини, винаги когато могат и за колкото могат.
В пограничните райони с Унгария, Румъния и България, унгарци и румънци от Войводина и българите от Царибродско и Пиротско, използвайки паспортите на Европейския съюз, през последните години започнаха сутрин масово да отиват на работа зад граница и вечерно време да се връщат по домовете си. Това по принцип е европейско трансгранично явление, което отдавна работи между съседните региони на границите между държавите, там където комуникациите и икономиката допускат това.
Разликата е, че там това е естествено и нормално, тук у нас е напук на стремежа за изолация и затваряне в националните граници. Въпреки трудностите с преминаването на ГКПП на Калотина, около 900 българи от Царибродско и Пиротско успешно се реализират на българския трудов пазар и същевременно си живеят по родните места.
Българите в Босилеградско нямаха такъв късмет, въпреки че не по-малко са заинтересовани. Техният естествен областен град Кюстендил, на само 42 км. разстояние, засега не може да предложи много нови работни места, но там където се появят, българите от Босилеград ги запълват привлечени от солидното заплащане. След края на работния ден или в края на седмицата, се завръщат по домовете си
Този естествен процес предизвикан от европейското развитие на България няма как да бъде спрян. И вместо България да си губи времето с безплодни разговори със сръбските държавни представители и да слуша празни обещания за съвместни инвестиции и пр., пресметнати за печелене на време, докато обезлюдяващите процеси напълно опустошат района, просто трябва да се съсредоточи към изграждане на производствени мощности близко до границата, които да предложат работа на хората през деня и възможност да се завръщат по домовете си вечерта. Това би могло не само да спре опустошителните миграционни процеси край границата, но и да даде шанс за европеизацията на самата граница.
В момента в България тече предизборна кампания. Напомняме на лидерите на българските партии, че сега е време да стъпят върху вече започналите процеси и да предложат икономически решения за задържане и завръщане на българите от двете страни на Ньойската граница. Това е не само тяхно национално, но и европейско задължение – да упражняват европейско влияние в трансграничните райони и постепенна европеизация на Сърбия.
И още нещо. Административните процедури за хората които все още нямат българско гражданство и са принудени да поискат лични карти за временен или продължителен престой, трябва да бъдат облекчени и решени в разумни срокове. Много по-ефикасно и по-бързо от сегашната тромава и мъчителна практика която често продължава месеци наред и не винаги е успешна.
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
