Иван Николов: Лицемерен призив по повод посещението на Вучич в София

0

Тия призиви са несъстоятелни, първо, защото не са искрени, и второ, защото са закъснели.

На уебсайта на Правителството на Сърбия е публикуван призив на Сръбското министерство за човешки и малцинствени права и обществен диалог към гражданите от националните малцинства, „без притеснение“ да записват децата си в паралелките с обучение на майчин език в първи клас на основното училище за учебната 2025/2026г., и привеждат доводи от типа, че правото на образование на майчин език е гарантирано от Конституцията на Република Сърбия, Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства и набора от други закони в сферата на образованието.

Внушението е, че за обучението на майчин език са отговорни родителите на децата, а не, примерно, училищните власти и държавата, която, Боже мой, няма нищо против и е осигурила всички условия! Същата държава от която са пропищели не само малцинствата, но и по-голяма част от сръбските граждани, особено учениците и студентите.

Този призив е публикуван в навечерието на официалното посещение на президента Вучич в София, където с всичкия си цинизъм и лицемерие, за пореден път ще се срещне с президента Радев и ще го убеждава, че Сърбия има най-либералното законодателство, с което са гарантирани човешките и малцинствени права, а това, че българите в Сърбия не искат да записват децата си в българските паралелки,  си е техен вътрешен проблем!

„Притеснението“ на родителите на децата от малцинствата, идва не от Конституцията и законите на Сърбия, а от правовата несигурност в условията на един диктаторски режим, който вече няколко десетилетия води битка срещу собствените си граждани от малцинствен произход, в стремежа си да ги елиминира и да създаде етнически чиста държава в произволно начертаните граници на Велика Сърбия, които засичат дълбоко в териториите на съседните държави. 

Истинското притеснение на родителите на децата от български произход идва и от опасността от разделение на децата на „български“ и „сръбски“ паралелки, които в междучасията си играят на „българи“ и „сърби“, на „Левски“ и „Цървена звезда“ и пр. „невинни“ игрички. 

Притеснението идва от това, че процедурата по превеждането на учебниците от сръбски на български език и тяхното отпечатване продължава вече две десетилетия и още не е приключила. Притеснителна за национално осъзнатите родители е и непрекъснатата антибългарска пропаганда по сръбските медии под формата на честванията на „Сурдулишките мъченици“, „Топлишкото въстание“ и много други „чествания на годишнини на освобождение от българска фашистка окупация“. 

Притеснителни са и „иконите на Сурдулишките мъченици“, които сръбските попове ни поднасят в Босилеградската черква, да се кръстим пред тях и да ги целуваме! Притеснително е, че докато в Сърбия се строят паметници с антибългарски послания, в Босилеград не може да се сложи една паметна плоча на невинните цивилни жертви избити от сръбският „герой“ Коста Печанац. Да не споменавам разрушаването на монументалния паметник на българският воин в царибродското гробище и много други. 

Не по-малко притеснително е и да ти слушат телефона или да ти обискират колата, или офиса заради български книги.

Сръбското министерство за човешки и малцинствени права и обществен диалог нищо не казва дали и от това не трябва да се притесняваме, но ние имаме и много други причини за притеснение. Сръбските инвеститори така и не дойдоха в Босилеград да предложат работа и поминък на българското население, но затова пък изгониха българските инвеститори, които рискуваха да дойдат в Босилеград. Не и международните рудодобивни компании, които превърнаха девствено чистата околна среда в крематориум.

Ако Сърбия наистина имаше цивилизовано отношение към своите граждани от български произход, тя първо, нямаше да посегне на българският език, и второ, нямаше да посегне на икономиката и екологията в районите където живеят българи и да ги принуждава да напускат родните си краища. 

Сегашните проблеми за националните малцинства, но и за сръбските граждани изобщо, идват именно от конфликта между консервативната националистическа идеология и съвременните граждански стремежи за свобода, демокрация  и равноправие. От решението на този дълбок вътрешен конфликт, зависи дали Сърбия ще тръгне по пътя на съвременните европейски държави или с азиатска жестокост ще се затвори във собствения си „проклет двор“ от романа на Иво Андрич.

Това е горчивата истина, а всички останали призиви и изявления са за еднократна дневно-политическа употреба с цел печелене или загуба на ценно време.

Когато през 90-те години на миналия век отправяхме призиви в Босилеградските и Царибродските училища обучението да се провежда на майчин български език, управляващите комунисти намерили убежище в консервативния сръбски национализъм, ни обвиняваха във великобългарски национализъм и сепаратизъм. Днес, когато благодарение на тази великосръбска идеология, българското малцинство е почти унищожено, а заради него са обтегнати сръбско-българските отношения и е застрашено членството на Сърбия в ЕС, сръбското Министерство за човешки и малцинствени права и обществен диалог, преповтаря нашите призиви – записвайте децата си в училища на техния майчин език! И то точно по време на визитата на Вучич в София, когато отново трябва да се замажат очите на българските държавни представители.

Тия призиви са несъстоятелни, първо, защото не са искрени, и второ, защото са закъснели.

Не са искрени, защото докато Вучич се прегръща с българския президент, сръбските историци, учени и политици се опитват да подменят националната идентичност на българите в Сърбия със „сърбо-шопска“ идентичност, като едновременно с това се стремят да сатанизират българите и да преначертаят българо-сръбската граница дълбоко в българска територия. 

Закъснели са, защото след три десетилетия прилагане на „двуезичният модел“ на обучение в Босилеградските и Царибродските училища, се образоваха нови поколения духовни бастарди с раздвоени личности – българи по произход, често пъти и с българско гражданство, но с леко развален сръбски език и дълбоко проникнала сръбска историческа памет в съзнанието! Малко е прекалено, точно от тях да се очаква да запишат децата си в българските паралелки. Както е прекалено и от „новокомпонираните“ българомразещи македонци, да признаят българския си произход. И на едните и на другите им предстои тежък духовен катарзис, но затова е необходима нова медийна, културна и училищна среда и не малко време. 

Това няма как да стане при положение, че обществените нагласи в Сърбия, включително и на българите в Западните покрайнини, се формират под влиянието на „розовите“ сръбски телевизии с национално покритие, от които осъдени военно-престъпници денонощно провеждат проруска и антиевропейска, антибългарска, антиалбанска и антихърватска пропаганда. 

Същото важи и за медиите и изданията на български език, които се финансират от Националния съвет на българското малцинство. Вестник „Ново Братство“ на всяка страница предлага по шест до осем снимки на вездесъщите кметове на Босилеград и Цариброд, а от скоро ни предлагат и чисто нови книги на сръбски език със „сърбо-шопско“ съдържание, в които се отрича българската ни идентичност!

Наистина ни втръсна нужда от лицемерни „призиви“ и „отзиви“. Нямаме нужда от лигави изказвания на пресконференции които се забравят на другия ден. Имаме нужда от конкретни политически действия, с които да се създадат нормални условия за живот, работа и свободно движение на хората в българските райони в Сърбия. Няма никакво значение какво се говори за нас на двустранните срещи в София и Белград, а какво действително се прави в Босилеград и Цариброд.

Източник: БГНЕС

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.