На 28 юни в местността Славче, разположена край самата гранична линия между Босилеград и Трекляно, се проведе традиционният граничен събор, който отново събра стотици гости, родственици и приятели от България и Сърбия. Мястото, изпълнено с историческа символика и емоционална стойност, се превърна в сцена на единение, музика и родова памет.
Съборът беше открит с официална церемония по издигане на знамената на двете държави и изпълнение на националните химни. Кметът на община Босилеград, Владимир Захариев, домакин на събитието, приветства присъстващите с думите:
„Събираме се тук вече двадесет години, за да си напомним, че границите може да ни делят на карта, но не и в сърцето.“ Поздравително слово отправи и кметът на община Трекляно, Радко Петрунов, който подчерта значението на събора като мост между два народа с обща история:
„Нека чрез този празник покажем, че културата и приятелството са по-силни от всяка граница.“
Културната програма предложи богато разнообразие от фолклорни изпълнения, вокални дуети и танцови състави от трите общини – Кюстендил, Трекляно и Босилеград. Настроението беше допълнено от ароматите на традиционни български и сръбски ястия, пъстри шатри и сергии с местни продукти.
„Славчето“ за пореден път доказа, че духът на съборността живее, независимо от политическите разделения. Там, където навремето прегръдката беше забранена, днес се играе хоро и се пее в един глас.
Съборът има дълбоки корени в паметта на хората от региона. В годините на Студената война това беше един от малкото поводи, при които разделени семейства можеха да се срещнат, макар и за кратко. След 15-годишно прекъсване, през 2005 г. традицията бе възродена. Оттогава насам „Славчето“ не е просто местно събитие, а жива връзка с миналото и доказателство, че човешката обич не признава граници.



Гласпресс