За четвърти път в Цариброд се проведе кръгла маса на тема „Публично информиране на български език“, на която бяха обсъдени актуалното състояние на информирането на българското малцинство, стратегическите планове за информиране на български език, значението и финансирането на такива медии, тяхното положение, както и практиките на други малцинствени медии. Един от основните изводи на дискусията е, че в тази област има много предизвикателства и че проблемите с финансирането, безопасността на журналистите и обективното информиране все още са най-наболелите.
Кръглата маса беше открита от посланика на България в Сърбия Петко Дойков, който посочи, че това е много важен въпрос, наред с познаването на езика и образованието на български език.
„През последните години са положени усилия, има и резултати, но остават и предизвикателствата. България ще продължи да полага усилия, ние ще продължим да подпомагаме медиите в Сърбия, които предоставят информация на български език. Информирането е важно и е важно местните институции да подкрепят този процес. То е важно за българското национално малцинство, то устоява на всички предизвикателства и показва уважение към езика и традицията. Това е демократично право и показва нивото на развитие на цялата общност“, каза Дойков.
Заместник-кметът на община Цариброд Деян Милев също подчерта, че това е тема от голямо значение за културната идентичност и че информирането на български език има дълга традиция.
„Днес имаме повече медии, което е положителен аспект, но трябва да се каже, че тези медии освен че информират, трябва и да насърчават образованието“, каза той.
Доминик Тиери, ръководител на медийния отдел на Мисията на ОССЕ в Сърбия, която е съорганизатор на събитието, заедно с Портал ФАР, заяви, че няма обществен диалог без медиите и че според ОССЕ зачитането на правата на човека, което включва и свободата на медиите, е основен стълб на демокрацията.
„Свободните медии са необходими за демокрацията, както и за правото на малцинствата на точно и разнообразно информиране на техните езици. Независимостта на редакционната политика е ключова. Журналистите трябва да бъдат защитени, финансовата и физическата сигурност е задължение. Също така, политиците трябва да се въздържат от натиск и заплахи към журналисти и медии“, каза Тиери.
На панела „Информиране на националните малцинства с акцент върху информирането на български език“ журналистът и медиен експерт Недим Сейдинович представи заключенията от предходната кръгла маса, проведена през 2023 г., и заяви, че записаното в медийните закони трябва да започне да се прилага.
„Важно е как да се осигури стабилно финансиране на малцинствените медии и как да се осигури обществен диалог, как да се гарантира, че парите, които държавата насочва, ще бъдат от полза за гражданите и тяхното право на качествено и навременно информиране. Журналистите трябва да бъдат един вид коректив. Забелязвам, че няма голям напредък по същество, дори се виждат и някои регресивни тенденции“, каза Сейдинович.
Той посочи още, че местните журналисти са в много неудобно положение, което беше потвърдено и от Петър Виденов, главен редактор на Портал ФАР.
„Освен различните видове натиск и проблеми, през последните две години бяхме и обект на дигитална репресия, бяхме включени и в списъка на Руската разузнавателна служба, която ни обвини в промиване на мозъка на младите хора. Плащаме голяма цена, наказани сме за истината и професионализма. Това е атака не само срещу свободата на медиите, но и срещу нашите семейства“, каза Виденов.
Той добави, че почти всички медийни конкурси са нагласени, че комисиите, които определят получателите на средствата, са предварително инструктирани и че всичко е фарс, както и че е необходимо да се стигне до момент, в който всички тези проблеми ще бъдат преодолени, за да не бъдат медиите средство за пропаганда на която и да е власт.
На срещата говори и Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българското национално малцинство, който финансира две медии – НРТВ Босилеград и Ново Братство.
„Най-важното е да се намери стабилно финансиране, едно от моите искания към премиера беше стабилно финансиране. Стратегията на Националния съвет беше завършена в края на септември, надявам се тя да бъде достъпна за всички в началото на ноември“, каза той.
Той посочи множество предизвикателства, пред които са изправени журналистите от малцинствените медии: липса на пари и институционална подкрепа, проблеми с набирането на персонал, финансова зависимост от бюджетите на местните самоуправления и държавата, както и недостатъчната дигитализация и бездействието на Комисията по информиране.
Мая Миленкович, ръководител на Отдела по регламентиране, надзор и инспекционен контрол в областта на публичното информиране в Министерството на информирането и телекомуникациите, заяви, че правото на националните съвети да бъдат учредители на медии се запазва, а важна новост в новия закон е работата на малцинствените медии да бъде хармонизирана с работата на публичните медийни сервизи.
В кръглата маса участва и Борис Варга, директор на Издателство „Руске слово“, което е първата медия в Сърбия, приела вътрешен етичен медиен кодекс.
„Кодексът се спазва, имаше възходи и падения, но се спазва. Веднага щом се реши проблемът с финансирането, ще изчезне проблемът с влиянието и свободата на информирането“, това е неговото мнение относно проблемите на публичното информиране на малцинствата.
В дискусията участваха още д-р Ангел Йосифов, Деян Милев, Александър Димитров от „Глас пресс“, помощник-министър Драган Трапарич, редакторът на „Ново Братство“ Мила Васов и писателката Елизабета Георгиев.
Кръглата маса беше организирана от Интернет портал ФАР и Мисията на ОССЕ в Сърбия.
ФАР изцяло засне кръглата маса и записа ще видите наскоро.
Л. Ф.
Фото: Стефан Павич
Източник: far.rs