Силата на мига в който се потапяме намирайки начин да опитаме от хармонията, която създаваме в себе си. Силата на съзнателното ни нехармонично живеене пред прекланянето на опитите ни. Опит за самосъхранение и въпрос да ли сме си самодостатъчни в тоя свят на хаотични движения и още по-хаотични действия. Улавяне на мига без да осъзнаваме колко ценен и важен е той. Препускане на течението в надежда самите ние да се почувстваме по-добре. Светлината ни води по пътищата на мрачните ни мисли и дори често побеждава вдъхвайки ни сила да преодолеем трудностите. При издигането над предразсъдъците оформяме смисъла намирайки частица надежда. Да пребъдем и успеем. Да дадем всичко од себе преди да се откажем от мечтите си.
Трудно време с трудни хора за трудни изпитания. Всеки се затваря в своя свят и чувството за самота помята реалността. Мълчим за многото неща, които носим в себе си пред съмнението,че няма кой да ни разбере. Да подаде ръка и с усмивка да напълни душата ни със светлина. Слънчевите хора са пред изчезване. Но няма по- хубав усет ,когато се докоснеш до силата на светлината им. И грейват те така нежно и мило , че започва да ти се живее . Създават уют и топлят душата.
Препускам се на радостта с която прегръщам тъгата скътана в мен. Иска ми се да не тъгувам по всичко онова, което много ми липсва , но не успявам… И пропускам мига за да му се зарадвам, защото вече осъзнавам къде греша. Миналото си е само минало, а толкова много ми се преплита в бъдещето.
Силата е в мен !
Трудно е да съм в хармония със себе си , но ако не е трудно не е и сладко. И сама сутрин си пожелавам хубаво настроение убеждавайки се ,че всичко ще се подреди така както ми се иска.Опитвам се да не испускам мига, защото всичко е само миг и мигновенно минава живота. А отлагането да живеем го пропилява безвъзвратно.
Осъзнавайки , че силата на мислите понякога ми действа разрушително ,спирам се пред погледа на реалността и иска ми се да ий фрасна един па каквото ще да става. Но тя си има цел и действа си по своите правила . Нито ще ме чака , нито ще ме пита . А минава край мен и ме води по незнайните пътища на съдбата.
Обмислям….решавам….препускам…
Докосвам се до силата на действията ми с надежда да не пропусна да живея. Всеки един миг става спомен, но нека поне да е пълноценен !
Р.Д.ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
