Carpe diem

Виждаш ли как протича
безшумно водата и как
разнася отрова от лернейската
хидра?
Чуваш ли как нежно
напукват от нея стъклата на
кристалната клепсидра?
Зловещи вълни с невидима
скорос удрят в захлас и
чупят със злоба,
крещят със закана и без
милост разпукват
твойта стъклена утроба.
Чудовищните кърваво червени
очи, открадват палитрата
на опала,
и загасват от студ последните лъчи,
на младостта завинаги заспала.
Почувствай всяка капка от водата,
всяка клетка от своя кристал!
Успокой вълните на съдбата,
ти си топлина за своя опал!
Стъклата все някога ще пръснат
от собствения еликсир на живота,
безсмъртните лъчи веднъж ще загаснат,
разпръснати в мрачната голгота.
Не се страхувай от темпото на водата,
очертавай смело нейния път,
за слепия не е страшна тъмнината,
за глухия не е тъжен звукът.
Поеми дъх и успокой вълните,
опознай всяка пукнатина,
действай, а не изброявай дните,
Carpe diem през нощта!

Радица Божилова