На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой на Сена премиерът на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой на Сена министър-председателят на България Александър Стамболийски  подписва от страна на България Ньойския договор, изготвен по време на Мирната конференция  в Париж, Франция (18 януари 1919-21 януари 1920)  след поражението на страната в Първата световна война (1914-1918). Българската делегация има 25-дневен срок за възражения, които впоследствие са отхвърлени изцяло. От България е откъсната площ от 11 278 кв. км с българско население – Южна Добруджа става част от Румъния, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско и град Струмица стават част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а Беломорска Тракия е поставена под контрола на съюзниците, като нейното бъдеще остава за решение на по-късен етап. На страната са наложени тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка. България трябва да предаде 70 825 глави добитък на Гърция и Кралството на сърби, хървати и словенци, на което дължи и по 50 000 тона каменни въглища годишно в продължение на 5 години. 

Към договора има и конвенция с Гърция за доброволно изселване на малцинствата. България се лишава от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 000 души доброволци.

БТА съобщава:

Париж, 27 ноември 1919 г.  /Телеграма на българската делегация/ Днес, в 10 часа и 45 минути сутринта, се подписа в празничната зала на Ньойското кметство Договорът за мир между България и съюзните и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха последователно местата, запазени за тях в залата, окичена с картини на известни художници и хубави килими. На церемонията присъстваха представители на френския и чуждия печат, на българската Дирекция на печата и някои видни лица. Председателят на конференцията г-н Клемансо пристигна малко време преди влизането на председателя на българската делегация г-н Стамболийски, който се придружаваше от пълномощния министър г-н Станчов и от секретаря г-н Поменов. След като произнесе няколко думи, г-н Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. След това делегацията на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.

БТА съобщава също за позицията на българската  делегация преди подписването на договора, че „ако той не се различава съществено от проекта, мирът не ще донесе умиротворение на Балканите, както светът очаква“.

***

Париж, 5 декември 1919 г. /Телеграма на българската делегация/  Г-н Стамболийски направи в сп. „Europe Nouvelle” изявления, в които каза между другото: „Подписаният от мен мирен договор е извънредно тежък за нещастния български народ, не само поради материалните жертви, които договорът му налага, но и защото последният отцепва от него области, които от векове споделят неговите скърби и нерадости. Обаче ние сме твърдо решени да устоим лоялно на задълженията си.“ Г-н Стамболийски е убеден, че усилията на България да изпълни добросъвестно договора ще спечелят доверието и симпатиите на великите сили от Съглашението и ще ѝ позволят да поиска един ден ревизия на тежките клаузи. „Ние сме готови, продължава г-н Стамболийски, да подновим още днес  лоялните искрени отношения с всички държави от Съглашението, без да изключваме и балканските си съседи. Мечът на фердинандовска България е счупен и ние ще направим от него плугове. Вместо да бъдем прусаци на Балканите, ние ще се постараем да станем швейцарци на Балканите…
…Нашите съседи взимат пространни територии, но тия завоеватели, както и опиянението им от победата, ще забавят тяхното политическо и социално развитие. Ако те постоянстват в настоящите си преднамерения, върху тях ще падне отговорността за безредията, които биха могли да се случат на Балканите. Ние ще направим всичко, което е човешки възможно, за да се сближим със съседите си чрез посредничеството на Великите сили от Съглашението, които са наши арбитри и естествени покровителки.“
След това, като намеква за изпратените в навечерието на подписването на мира писма до сръбските, гръцките и румънските делегати, г-н Стамболийски добавя: „Вероятно е, че моят глас не ще бъде чут сега, но аз ще подновя постъпките си щом у нашите съседи се създадат нови условия. Нашият народ в грамадното си болшинство е готов да осъществи идеята за една балканска конфедерация.“ …