Мартенският брой на списание ЛИК, озаглавен „Културното наследство на България пътува по света“, беше представен днес в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Чрез видеовръзка в събитието се включиха и гости в пресклубовете на Българската телеграфна агенция (БТА) в страната и чужбина.
Тематичният брой на списанието беше представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, от главния редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов, който се включи в събитието онлайн, и от отговорният редактор на списанието Яница Христова. В представянето в столицата се включиха и двама от авторите в броя – доц. д-р Маргарит Дамянов, куратор от българска страна на отминалата изложба в Музея „Гети“, свързана с представянето на Древна Тракия в Лос Анджелис, и проф. д-р Тотко Стоянов, един от кураторите на изложбата „Епопеята на тракийските царе“, представена в „Лувъра“ в Париж през 2015 година. В дискусията участие взе и изкуствоведът Михаил Заимов.
Гости на събитието бяха чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, съветникът на президента по култура Пламен Славов, Габриела Наплатанова, член на СЕМ, Меглена Плугчиева, посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, Кин Стоянов, директор на програма „Христо Ботев“ на БНР, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН в периода от 2016 г. до 2024 г., проф. Людмил Вагалински, както и други български археолози.
„Броят на списание ЛИК на тема „Културното наследство на България пътува по света“ има три послания. Едното от тях е, че това е брой за паметта за самата памет“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Според него второто голямо послание е, че това е брой за разговорите, често споровете как да представяме това минало. „Този брой на списание ЛИК е брой и за сътрудничеството между музеите в България – такъв пример е и последната изложба в Лос Анджелис, в който участват много български музеи. „Този брой е и пример, че българите можем да работим заедно и българските музеи дават такъв пример“, отбеляза още генералният директор на БТА.
„В България, а и на Балканите, ние, до голяма степен, крепим своята културна идентичност върху миналото си, а именно – върху наследството си“, каза доц. Георги Лозанов. „Това усещане за нашето богато минало, за нашата история, на която ние сме наследници, ни дава самочувствие и ни прави значими в собствените ни очи и в очите на другите. Затова ние, чрез този износ на културното наследство, край другото, искаме да покажем на останалите народи собствената си национална роля и значимост“, добави той.
Отговорният редактор на изданието Яница Христова припомни за три археологически изложби, пътували по света. През 1963 г. „Съкровища на българските музеи“ гостува в Париж и опашки от желаещи се извиват в продължение на две улици пред галерията. Френският министър на културата тогава определя изложбата като най-добрата за сезона. През 1981 г. българска изложба гостува в Делхи и е посетена от Индира Ганди, която е впечатлена от видяното. През 1982 г. в Япония тамошен учен изтъква, че изложбата показва, че корените на най-древните цивилизации са именно от България.
„Има нужда да представяме нашето културно наследство в чужбина, но не сме в състояние да изнесем цялото си културно наследство от даден период някъде в чужбина. И това, което представяме, може да накара хора да дойдат тук, на място, за да се запознаят със загатнатото от изложбите ни в чужбина“, посочи доц. д-р Маргарит Дамянов. Според него изложбите в чужбина събуждат интереса на българите към това, което имаме като културно наследство. По думите му тези изложби са важни, защото, освен че представят някакъв аспект от България в чужбина, те събуждат интереса на българите към културното наследство, защото може би част от хората забравят какво сме наследили.
„Самите изложби в чужбина са важни за това, което показват като факти, но са важни и с това, което очертават като тенденции. Тези тенденции, които се очертаха, са видими за нашите колеги в чужбина“, каза проф. д-р Тотко Стоянов. Той отбеляза, че понякога има спор за концепциите – какво, доколко и как да се показва на тези изложби в чужбина, което е естествено, защото самите изследователи, които участват в тези изложби, имат различни виждания.
Според изкуствоведа Михаил Заимов са важни артефактите и това, което ние представяме в чужбина. Той отбеляза, че от 2018 г. контактува с Джефри Спиър, учен от много голяма величина, куратор на „Гети“. „В процеса на тези контакти видях, че г-н Спиър пази плаката от изложбата от 1987 година от „Метрополитън“ и бях учуден от това нещо. И той ми каза: „Знаеш ли, аз бях толкова впечатлен от тази изложба, че всъщност това е една от причините аз да съм това, което съм“, разказа Михаил Заимов. И отбелязва, че това е една перспектива не наша навън, а отвън към нас и към всички, които повдигат дебати трябва ли, не трябва ли българските артефакти да пътуват по света.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Габрово, Варна, Велико Търново, Враца, Казанлък, Пазарджик, Разград, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково и Одеса.
„Бронзова вотивна ръка на Бог Сабазий е единствената културна ценност на Регионалния исторически музей в Габрово, участвала в международна изява“, посочи Росен Йосифов, директор на Регионален исторически музей – Габрово при представянето на новият брой на списание ЛИК в пресклуба на БТА в града. Пет такива находки има по българските земи. „Нашата находка е една от най-забележителните. Това е така, защото на нея са представени над 17 символни изображения, свързани с култовете на различни богове“, допълни Йосифов.
„Находки от Варненския халколитен некропол са гостували в Япония, Европа, САЩ и Канада“, посочи научният ръководител на проучванията на обекта гл. ас. д-р Владимир Славчев от Регионалния исторически музей във Варна по време на представянето на мартенския брой на списание ЛИК. Той разказа и за държавните стратегии на България през годините, чрез които се осъществяват пътуванията на съкровището от Варненския халколитен некропол.
„Въпросът дали хората да ходят при артефактите, или артефактите при хората, може би няма скоро да получи отговор и винаги ще е актуален“, смята директорът на Регионален исторически музей – Велико Търново д-р Иван Църов. Той посочи, че напълно подкрепя идеята българските съкровища да излизат по света. Въпреки че се смята, че хората отиват на местата, където са съкровищата, за да ги видят, „не съм убеден, че всеки има възможност да стори това“, каза той, уточнявайки, че говори не само за България, а за целия свят.
Регионалният исторически музей във Враца разполага с над 40 предмета от тракийския период, които представляват интерес и се използват в различни експозиции за представяне на българското културно и историческо наследство по света, сподели по време на представяне на новия брой на списание ЛИК директорът на РИМ-Враца Георги Ганецовски. По думите му освен предметите от тракийското културно наследство, Врачанският музей разполага и с богат набор от уникални предмети и от други епохи, които предизвикват интерес.
Изкуствоведът и директор на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров коментира, че е изключително важно художествените музеи да се активират по отношение на трансфер на българско изкуство най-малко в западноевропейския контекст. Той направи и констатация, че пътуването на българското изкуство по света и използването му като реклама и инструмент за привличане на публика е доста по-малко, в сравнение с тракийското наследство. Изкуствоведът посочи, че освен една голяма изложба през 1926 година в Прага, няма друго мащабно представяне на художествената ни култура. По тази причина Художествената галерия в Казанлък направи две важни крачки в тази посока – да покажем не само „Ахинора“, а и цялото изкуство на Иван Милев в Рим и Виена, посочи д-р Петров.
„Реновираната зала „Археология“ в Регионалния исторически музей в Пазарджик е равностойна на най-атрактивните европейски музеи, с което привлича многобройни посетители“, каза директорът на музея Борис Хаджийски в пресклуба на БТА в града. В новата археологическа експозиция на музея е представено богатото културно наследство на територията на Пазарджишка област. В нея са изложени едни от най-важните и интересни археологически културни ценности от фонда на музея.
Археологическото богатство на Община Исперих през годините е представяно в редица изложби по света. Първото излизане на експонати от фондовете на Историческия музей в Исперих извън пределите на България е през 2007. Това казаха директорът и заместник-директорът на исперихския музей Теодора Василева и Мария Николаева по време на представянето на новия брой на списание ЛИК. Николаева разказа, че изложбата е била реализирана по проект на Франция, Испания и България, свързан с проучвания и изследвания на праисторическата епоха на територията на тези страни.
„Много експонати на Регионалния исторически музей в Стара Загора през годините са участвали в изложби в чужбина“, посочи директорът на Регионалния исторически музей в града Петър Калчев. „Нашият музей редовно е участвал в изложби по целия свят – Япония, Канада, Франция и Германия са само част от местата“, допълни той. От думите му стана ясно, че най-много участие имат експонати от Праисторическия фонд на музея „тъй като ние притежаваме уникална праисторическа колекция, най-голямата в Европа и тя предизвиква интерес сред хората, които организират тези изложби“.
Според Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства (МНХЗПИ) в Троян, „временните изложби са една подходяща форма на популяризиране на културното наследство“. „Мога да кажа, че чуждестранните туристи, които посещават Музея на занаятите, се отнасят с изключително уважение към нашето културно наследство. Много са впечатлени от нашето специфично троянско наследство и начина, по който са представени занаятите“, каза директорът на МНХЗПИ – Троян.
„Експонати от фонда на Регионалния исторически музей в Търговище представят българското културно наследство по света от 1977 година до днес. За нас е чест, че сме част от общата картината“, каза директорът на културната институция в областния град Магдалена Жечева, която гостува в Националния пресклуб на БТА в Търговище. По думите й има случаи, в които популярността на нашите съкровища стигат далеч зад границите ни, не само чрез изложбите. Например, в Търговище е гостувала група от Бразилия, която идва, за да види култовата сцена от Овчарово.
„Експонати на Регионалния исторически музей – Хасково бяха представени на голямата обща изложба „Сребърна Тракия“ в Република Северна Македония през 2023 година“, разказа директорът на музея Пенко Добрев в Националния пресклуб на БТА в Хасково. „Подобни инициативи – за задгранични турнета, са много полезни. На първо място те са реклама за страната ни, за региона, и за самата музейна институция“, смята Добрев. Според него подобен род форуми са и място, на което колеги могат да обменят опит в представянето на културно-историческото ни наследство и да си „сверят часовниците“ с новите тенденции.
Българското културно наследство да бъде показано и сред българската общност в Украйна. В Одеса има много добър археологически музей, където може да бъде организирана изложба. Също така българското културно наследство може да бъде представено в Измаил, Болград и други места в Украйна, това каза проф. дин Александър Ганчев в Националния пресклуб на БТА в Одеса.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и още гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Както и в чужбина:
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Мартенското издание на тема „Културното наследство на България пътува по света“ можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/46.
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
