Босилеградското село Райчиловци – минало и настояще (Видео)

Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села.  През изминалите почти два месеца ви запознахме със селата: Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Гложйе, Груинци, Дукат, Милевци, Църнощица, Ярешник, Радичевци, Караманица и Паралово, Горна и Долна Любата и Рибарци. 

През следващата седмица проекта ще приключи с репортаж и за самия Босилеград.

Днес ще ви представим село Райчиловци, единственото село на територията на  Община Босилеград, което през последните години увеличава своето население.       

Село Райчиловци се намира на около два километра от центъра на Босилеград и граничи със селата Паралово, Буцалево и Радичевци. Понастоящем то е най-многолюдното село в Босилеградско и постепенно се утвърждава като квартал на Босилеград. Единствено сред населените места в региона, Райчиловци има сбита структура, а броят на домакинствата и жителите му нараства благодарение на преселници от околните босилеградски села.

Историята на селото е богата и свързана с редица значими събития. В миналото то е носело името Микуличевци, но е било разрушено и опожарено от турците. Според местните предания, основатели на днешните Райчиловци и Радичевци били двама братя – Радичко и Райчо, дошли от Крива Паланка. По-късно към тях се присъединили преселници от село Църнощица. В село Райчиловци е имало различни махали, чиито наименования са се променяли с времето, като: Кюркчийска, Вуканска, Ивковци, Збирище, Златанци, Чавдаровци, Роглинци, Краин дол и Брег. Днес селото е разделено на две части – „Над пътя“ и „Под пътя“.

В турски документи от 1576 г. е записано под името Райчилофча, а по-рано, през 1570 г., е било отбелязано като Свети Никола. Населението му винаги е било съставено от българи християни. Според преданията, тук се е намирала най-голямата и най-стара църква в региона – „Св. Спас“. Легендите разказват, че при нея са били убити крал Бус и крал Бранко, след което храмът бил разрушен. Запазени останки от него – каменни блокове и масивната дъбова врата – по-късно били използвани при строежа на църквата в село Извор. През 1895 г. върху основите на старата църква е издигнат храмът „Възнесение Господне“, като при строежа му били открити два скелета под олтара, монети с латински надписи, кръстове и каменен капител от варовик, запазен и до днес.

Демографското развитие на селото е показателно за неговото значение. През 1866 г. в Райчиловци са живели 304 души в 52 семейства. До 1910 г. населението се е увеличило до 513 жители, а през 1953 г. е било 428 души. В последните десетилетия село Райчиловци се очетава като единствено село, което бележи динамичен растеж, достигайки 1612 жители през 2022 г.

Образованието в Райчиловци има дълга и значима традиция. Първото килийно училище е било основано още по време на османското владичество в частна къща, като учителят преподавал четмо и писмо под прикритието на шивашки занаят. През 1893 г. с княжески указ били отпуснати 1.000 лева за строеж на училищна сграда, която според местни предания е била завършена през 1901–1902 г. Сегашното училище е построено през 1947 г. и днес продължава да функционира, обучавайки 33 ученици. Райчиловци е дало на региона и на България значителен брой образовани личности – лекари, инженери, юристи, художници, икономисти, писатели и доктори на науките. Над 90 просветни работници, излезли от селото, свидетелстват за важната роля на образованието и културата в местната общност.

Райчиловци продължава да се развива, но среща предизвикателства като недостатъчна инфраструктура, ограничени икономически възможности и миграция на младите към по-големи градове. Липсата на работни места и инвестиции може да забави развитието му. Въпреки това, близостта до Босилеград дава потенциал за превръщането му в модерен жилищен район. Важно е да се спомене, че в момента на територията на Община Босилеград единствено в село Райчиловци е пунат оптичен интернет, което автоматично превърща селото, като една добра алтернатива за работа от вкъщи, поне в сферата на IT специалистите. Допълнително подобряването на инфраструктурата, транспортните връзки и насърчаването на местния бизнес биха допринесли за още по-устойчивото му развитие. Богатото културно и историческо наследство също открива възможности за туризъм и създаване на нови работни места.

Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на  Р. България.

Гласпресс