Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Запознахме ви със селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Гложйе, Груинци, Дукат, Милевци, Църнощица, Ярешник, Радичевци, Караманица и Паралово. До 17 февруари ще продължи поредицата от репортажи, като ни остава още да ви запознаем и със селата: Долна Любата, Рибарци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България.
Поредният видео, текстуален и фото репортаж е за село Горна Любата.
Горна Любата се намира на 19 км западно от Босилеград и е най-голямото по площ село в района. Разположено е в долината на Любатска река и нейните притоци – Лавранска, Сухолюбатска и Мусулска река, както и по склоновете на планинските върхове Видима, Заногье, Стръвна, Шупля падина, Буков рид, Предел и Шипка. Надморската височина на селото варира от 985 до 1862 метра. Горна Любата е полупланинско село с множество махали, сред които: Сливйе, Ладков дол, Село, Валявичаре, Криви дол, Мала и Голема Лавра, Грънчаре, Кайчинци, Явор, Стръвна, Глоговички дол, Шуглевци, Дебели рид, Селище, Шинде, Колчина Гарина, Рамна Артина, Пужаревина, Чандинци, Миленовци, Бильеница (Пешинци), Шароньинци, Скокйинци (Мечкоядина), Свинска глава и Кукувичаре.
Съществуват няколко предания за произхода на името на селото. Според едното, Горна Любата е основана от жители на Долна Любата, които се преселили нагоре по реката. Друго предание разказва, че селото носи името на баба Люба. Трета легенда свързва названието с бег, който бил влюбен в две жени с еднакво име – Люба, от двете съседни села, и поради това селата получили имената Горна и Долна Любата. Археологически находки свидетелстват за древната история на селото. В различни части на Горна Любата са открити останки от стари селища, керамични съдове, бронзови фигури от VIII – VII век пр.н.е., брадви, монети, рударски галерии и старинни гробища. По течението на Суха Любата някога е съществувало самостоятелно селище с 15 християнски домакинства, наречено Суха Любата.
В писмени документи Горна Любата се споменава за първи път в турските регистри от 1570 г. с 42 домакинства. В джелепските регистри от 1576 г. селото се записва с настоящото си име. През 1864 г. се споменава като господарско село „Любата баля“ с 43 домакинства, а през 1866 г. е включено в списъците на селата от Кюстендилската каза с 60 домакинства и 562 жители. През 1910 г. Горна Любата има 802 жители, а населението продължава да расте, достигайки своя връх през 1971 г. с 350 домакинства и 1657 жители. След този период започва рязък демографски спад и през 2022 г. жителите на селото са едва 137.
Няма точни сведения кога е основано училището в Горна Любата, но според документи от 1891 – 1893 г. са били отпуснати средства за строеж на училищна сграда. Осмогодишното училище започва работа през 1955 г. в Кооперативния дом, а през 1958 г. е построена голяма училищна сграда, която функционира и днес, макар и с намален брой ученици – към момента те са само седем. До 2003 г. от Горна Любата са излезли 86 просветни работници, които са продължили своята дейност в Босилеградско, С. Македония, Босна и Херцеговина и Сърбия.
Населението на селото е основно българско с източноправославно вероизповедание. Основните поминъци в миналото са били земеделие, животновъдство и печалбарство. Горна Любата претърпява тежки щети на 15-16 май 1917 г., когато сръбска паравоенна чета, предвождана от Коста Милованович Печанац, атакува селото, опожарява и разорява домовете и убива 14 мирни жители. Социално-икономическите промени през XX век, както и липсата на инвестиции в пътната инфраструктура, електрификацията и водоснабдяването, създават трудни условия за живот, което води до масова миграция към големите градове. Историческите паметници, като църквата и останките от древни селища, могат да се превърнат в туристически атракции. Църквата „Св. Архангел Михаил“ в селото датира от XIV век, но в сегашния си вид е изградена през 1920 г..
През 1977 г. водите на Любатска река са пренасочени чрез система от подземни тунели към хидроакумулационното езеро в Лисина, откъдето се изпомпват във Власинското езеро. Това води до значителни хидроложки и климатични промени в района. В селото някога е имало лекарски кабинет, земеделска кооперация и културен дом, но днес тези институции са изоставени и полуразрушени. Горна Любата е електрифицирана в началото на осамдесетите години на миналия век, а през селото преминава пътят Босилеград – Враня през прехода Бесна кобила, който обаче остава в лошо състояние. Въпреки трудностите, Горна Любата притежава значителен потенциал за развитие. Богатото природно и културно наследство, археологическите находки и живописният ландшафт предоставят възможности за туризъм. Подобряването на инфраструктурата и насърчаването на местни инициативи биха могли да стимулират икономическата активност и да помогнат за съживяване на селото.
Гласпресс
Издвој новости на српском
