Борис Александров – първенец на випуска в ОУ „Г. Димитров“ – Босилеград

Със своето старание, отлични постижения и активна роля в училищния живот, Борис бе единодушно отличен от учителския колектив на основното училище в Босилеград като най-добрия ученик на своя випуск.

Днес имаме удоволствието да ви представим едно специално интервю с Борис Александров – първенец на випуска 2025 в Основно училище „Г. Димитров“ в Босилеград. В следващите редове ще научим повече за неговите преживявания през годините в основното училище, какво го е мотивирало и какви мечти има за в бъдеще.

Борис, как се чувстваш сега, когато завършваш основното училище?

Тези осем години в основното училище минаха толкова бързо, че и не усетих кога пристигна края. Чувствам се щастлив, че завършва един етап от моя живот, но и възбуден, че започва нов.

Кои са най-любимите ти спомени от тези години в училище?

Имам много хубави спомени със своите съученици. Всичките осем години прекарахме заедно, бяхме много сплотена паралелка, помагахме си взаимно, заедно плачехме и заедно се смеехме.

Кой предмет ти беше най-интересен и защо?
Най-интересен предмет ми беше Информатиката, защото първата ми играчка беше компютър и оттогава ме привлича технологията.

Имаш ли учител, който те е вдъхновявал и на когото си благодарен?

Учител, който най-много ме е вдъхновявал и на когото съм благодарен е моята майка – преподавателката по български език и литература. Още от малък тя ме насърчаваше, че трябва да уча за себе си, а не за другите. Научи ме никога да не се отказвам пред трудните предизвикателства. Мисля, че благодарение на нея ще стана добър и честен човек. Когато се запиша в гимназията, тя най-много ще ми липсва.

Кое беше най-трудното предизвикателство за теб през годините в основното училище?
Не съм имал много трудни предизвикателства, само малки недоразумения, които преодолявах благодарение на самочувствието си.

Какво научи за себе си и за приятелството през този период?

Научих много за себе си и за приятелството през тези осем години. Имахме ученици със здравословни проблеми, но всичко решавахме заедно без да искаме помощ даже и от нашата класна.

С какво най-много се гордееш от постиженията си в училище?

Естествено, гордея се с успехите си на републиканските състезания и с честта да бъда избран за първенец на випуска. Но най-силната ми гордост идва от това, че бях част от паралелката VIII¹ – един сплотен, енергичен и вдъхновяващ клас, с който споделих незабравими моменти през годините.

Как си представяш следващата стъпка — гимназията? Очакваш ли я с вълнение?

Не знам какво ме очаква в гимназията, вероятно нови предизвикателства, нови учители, нови предмети и нови приятели. Вълнувам се и с нетърпение очаквам новата учебна година.

Какво би посъветвал по-малките ученици, които сега започват първи клас?

Според мен, много е важен първоначалният учител, който дава основа и с който вървиш напред. Моят първоначален учител, преди всичко беше прекрасен човек и много добър учител. Затова на всички първокласници пожелавам такъв учител!

Какво би пожелал на своите съученици, с които завършвате заедно?

На всички мои съученици пожелавам преди всичко да са здрави, да работят усърдно, да следят своите мечти и да бъдат щастливи!

Разговорът с Борис Александров ни напомня, че успехът не се измерва само с награди и признания, а и с добротата, споделените мигове и оставената следа в сърцата на другите. Неговата история е вдъхновение за всички ученици, които с труд и постоянство преследват мечтите си. Пожелаваме на Борис още много успехи по пътя на знанието, нови предизвикателства и незабравими преживявания в гимназиалния етап на образованието.

М.М.