Информационният поток който ни залива ежедневно и новините които ежеминутно се хързулват по наклонената плоскост на нанадолнището са обект на постоянен обществен дебат. Дори и днес, ставаме свидетели как най-безцеремонно, хаосът завладяващ четвъртата власт става пълен и всепомитащ. Темата за достъпа до информация и правото на свободно представяне на факти е основополагаща за демократичните системи и всяко нарушение носи след себе си бремето на нарушените права. От една страна нарушените права на крайния потребител- реципиент, от друга – правото на журналиста. Като представител на гилдията съм потресена от информационната бъркотия, в която сравнително объркано играя ролята на нюз дизайнър и на обикновен читателски консуматор.
Основното средство за доставяне на информация на обществеността са независимите и свободни медии. Питате се има ли такива медии? Надали. Функция на медиите отдавна не е да информират обществеността. Медиите не пресяват огромното количество информация и не я подбират имайки предвид обществения интерес. Предаването на информация нито е безпристрастно, нито е отговорно( б.р. винаги чети между редовете). Медиите с почти нулева ефективност изпълняват ролята на “сигнален механизъм” относно поведението на длъжностните лица. Медиите не информират, те продават положителни и отрицателни имиджи на хора и групи. Това е обществена тайна, известна дори на невежите потребители на фейк новини.
Собствениците на медии упражняващи огромна власт и посредством способността си, манипулират нагласите на електората. Журналистиката е опасна професия, а инстинктът да “застреляш вестоносеца”, който носи лоши новини (понякога и буквално), е все по-осезаем. Властимащите се опитват да ограничат ролята на медиите и под предлог, че медиите може да действат “безотговорно” силно ограничават правото на гражданите да се информират и правото на медиите да публикуват. Обаче и най-непросветеният рано или късно прозрява истината.
Извиването на ръцете на журналистите, които принципно трябва да са независими от всякаква форма на намеса в упражняването на професията е с цел да не се разследват прегрешенията на висшите етажи на властта. Ръцете извити, но неизмити замърсяват околната и обществена среда. Пушеци. Гълтай. Какво толкова.
Медийни “картели” нескрито и демонстративно обслужват политическите интереси на силните на деня, а доминиращата им позиция и политическата власт им дават възможност да влияят силно върху изборните резултати, да диктуват курса на политическите възгледи и да се позиционират удобно на картата на политическото, медийно и финансово надмощие. В такова разпределение на лостовете на влиянието, цензурата на медиите е защитен механизъм. Няма оправдатела присъда за дръзналия да се самосезира и личностно компрометира, чрез подаване на автоцензура. И цензурата и автоцензурата приемат много форми и почти не съществуват държави, които гаратират абсолютна свобода на медиите. Между отговорната и безотговорната журналистика съществува една съвсем тънка линия. Но когато липсва традиция и култура на свобода на медиите, когато е налице страха от свободно изразяване на личностно мнение, няма гаранция за свободата на словото, а тази тънка линия изчезва.
Цензурата – пряка или непряка е неприемлива. Тя би трябвало да втрещтява с ограничаване на правото на новинарските медии свободно да събират и разпространяват информация. Съвременият вид цензура не отнема и не забранява информация, а контролира или принуждава към определено мнение чрез селекция или отричане– информационен хаос. Силните обществени лидери и групи търсят средства, чрез които да поставят медиите под свое влияние, под свой контрол – пряк властов или тематичен.
Намесата в съдържанието на новините, ограничаване на достъпа до всички източници на новини и откриване на различни гледни точки е цензура с която се сблъскват множество медии по света. Насилието, тормоза и дискриминирането срещу журналисти е все по често срещано явление и действа като заглушител на свободното упражняване на журналистическата професия.
Питате се къде е спасението, в информационните и социални медии. Те са тези които предоставят нови възможности на хората да изразяват свободно мненията си пред широка аудитория. Статистиката сочи, че дневно всеки отделя средно 20 минути, за да се информира. Предвид с колко тривиални и жълто оцветени информации са заети тези 20 минути, очевидно не остава място в тях за сериозни и пълноценни факти. Консумацията на информация все по-често се оприличава със заведенията за бързо хранене. Информацията е възможно най-бързо поднесена, бързо смилаема, субективизирана и селективно тематизирана.
Сериозните факти и бекграуда нарочно са подминати. Липсват, но всякаш потребителя не намира уловката, не търси смисъла. Защо смисъла не е в периметъра на търсачката на повечето потребители е предмет на друг обществен дебат.
Това води до парадокса, информационното общество да живее в удобната едностранчивост и в частично информационно затъмнение.
Журналистиката ухажва властта или властта нея е въпросът, който не занимава поколения мислители и философи в търсенето на отговор. Че кой се вълува за едностранчивостта на избора на гледната точка, злоупотреба с гарантираната свобода на словото, независимостта на информацията, правото на мнение и критика. Да живее истината!
Говори истината, но след това бягай бързо. (словенска поговорка)
Издвој новости на српском
