Антиквизацията на македонската национална идентичност е феномен в Европа и света, съпътствана с конструирането на мита и традицията за Александър Велики и Филип II Македонски. В тази статия ще изложа сбито този процес за читателите на Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград и за българската общественост, който продължава с пълна сила, въпреки обещанията на новото правителство.
Предприех проучването си преди десет дни в Република Македония, концентрирайки се върху град Скопие, където са съсредоточени главните социално-икономически процеси в държавата. Това ми беше първо пътуване в страната, която България първа призна след отцепването и от Югославия след референдум през 1991 год., и останах неприятно изненадан от недоимъка на населението в отсечката между Крива паланка и Скопие. При пристигането ми в столицата, останах с добри впечатления, тъй като града е основен двигател на македонската икономика и по неофициални данни половината население на Македония живее в този град. Личи си оживлението, скока на строителството и множеството млади хора, добре образовани според локалните стандарти.
Разривът с действителността стана при навлизането ми в централната част на града или т.нар. площад Македония, който по-скоро би му отивало името „Антична или Древна Македония“. Необароковият стил на фасадите, обърнати с лице съм площада, множеството паметници и монументи на исторически фигури от византийския император Юстиниан I до Христо Татарчев, един от основателите на ВМОРО, показват едно своеобразно желание на македонския елит да покаже пред света контюинета на македонската нация от Античността до наши дни, основана на антибългарска основа. Построени са няколко моста над река Вардар, пресичаща Скопие, върху който са изградени по 30-тина фигури с човешки ръст на известни македонски творци и мислители, някои от които с доста спорни качества. Съпътстващия кич е показателен за желанието да се солидифицира една македонска нация, притежаваща непрекъсната история през вековете. Друг интересен монумент е паметникът на Филип II Македонски, който е от другия бряг на Вардар, и гледа гордо своя син Александър. Важността на тези две исторически фигури, издигнати на пиедестал от правителството на премиера Груевски и движението на античните македонци, е подчертана от големината им, а те са определено най-големите в цяло Скопие. Множеството нови сгради от едната страна на Вардар – Археологическия музей, Музея на ВМРО и Македонската борба, Операта и др. – променят предишния облик на града, който е бил доста близък с българските градове, както подчертаха моите събеседници. Своеобразният връх на античния македонизъм е Триумфалната арка, отлично копие на тази в Париж, показваща труимфа на македонската нация над нейните съседи и символизираща агресивния характер на македонския национализъм, силно повлиян от сръбския.
Това кракто очертание на днешно Скопие може само да се гледа със съжаление за криворазбраната цивилизация, пропагандирана от миналите, а и настоящите управляващи в Македония. Въпреки подписването на настоящия договор за приятелство с България, Зоран Заев и правителството му подхождат чисто спрямо техния политически и икономически интерес, а не поради някакви висши ценности, искреност и морални устои. Българската страна сляпо се предоверява и прави всичко по силите си да помогне на Македония да преодолее изолацията си, но трябва да има едно на ум за „искреността“ на Заев и компания. Антиквизацията на македонската идентичност доби днешните си видими размери след срещата на НАТО в Букурещ през 2008 год., когато македонската кандидатура за членство бе отхвърлена поради ветото от страна на Гърция, заради продължаващия спор за името на страната. Това не се възприе добре от Никола Груевски, който е от гъркоманско семейство и потекло, който си тръгна силно разочарован и възприе курс към сближаване с Москва и агресивна политика към всички съседи, с изключение на Събия, която още от времето на Югославия е оказвала силно влияние върху македонците и е участвала в конструирането на македонизма, както и е била инструментална в гоненията на македонците с българско самосъзнание по времето на Титова Югославия. Груевски даде ход и на проекта „Скопие 2014“, който представлява всички тези монументи и паметници изброени по-горе като интересното тук е първоначалната цена на проекта, възлизаща на около 70 млн. евро, а сега надхвърляща 650 млн. евро. Обвинения в корупция не биха били далеко от истината. Но трябва да се отбележи и положителния аспект на този проект, който чисто функционално допринесе за укрепването на държавността като създаде нови сгради на Парламента, Правителството и на няколко министерства и по този начин придобиха по-голяма видимост и авторитет сред местната общественост. До тогава тези учреждения са били в невзрачни сгради и дори понякога няколко министерства са поделяли една сграда. Също така според държавната статистика има голям скок в туризма, което представлява огромна помощ за кретащата икономика. По време на управлението на Груевски Антиквизацията достигна своя апогей като населението бе изложено на огромна пропаганда от про-правителствените медии и всяко изказване против този процес водеше до заплахи и уволнения, най-често в държавната администрация. Предвид ниското ниво на образование на македонското население, само около 6-7% притежават висше образование, тази пропаганда се възприе положително от средностатистическия македонец като дори успя да отмести про-сръбската визия за македонския идентитет от началото на 20-ти век. Сред населението се забелязва нарастващото присъствие на шлемове, щитове, копия и други предмети, характеризиращи древните македонски фаланги, покосяващи враговете си, организират се срещи с племена от Пакистан, които се смятат за наследници на Александър Велики и неговата армия.
Къде са македонците с българско самосъзнание в този културен и национален микс? Това е наистина интересен въпрос, защоно някои хора ще кажат, че няма такова нещо и всички са македонски българи, което естествено не е прогресивно мислене, в днешно време всеки може да се определя по свое усмотрение. Срещнах се с доста хора, чиито имена по конфиденциални причини няма да споменавам, които ми разказаха наистина тревожни факти за гоненията на българите през годините, за затворническите трудови лагери Голи оток и Идиризово, където са пратени безброй хора по обвинения за обида на македонистката национална чест, и като цяло за маргинализацията и изкореняването на българщината от Македония. Въпреки настоящото затопляне на отношенията между двете страни и твърденията на премиера Зоран Заев, че все повече хора с българско самосъзнание се наемат в публичния сектор, това е откровена лъжа, но в България и българските медии това сближаване се отразява много повърхностно като се неглижира този факт. Събеседниците ми споделиха, че върви един тих процес на ребългаризация на Македония, посредством увеличаващите се културни връзки и търговия между двете държави, но това е бавен процес. Това забавяне е породено и донякъде от разделенията между македонските българи. Напомня ли ви за нещо това? Делението сред българите се е установило като историческа черта сред българите и това се забелязва и в другите държави, където има наши сънародници. Посвоему всички македонски българи притежават силна воля и мнение, и всеки е прав сам за себе си и отстоява до край своята позиция. Това е похвално, но докато не се постигне обединение сред различните сдружения и групировки, желания резултат ще продължава да убягва!
Стефан Пелев
Издвој новости на српском
