Деятелят на българското национално малцинство в Сърбия Иван Николов: Най-високото държавно отличие е конкретен ангажимент към нас

„Най-високото държавно отличие е конкретен ангажимент на официална България към нас”. Това каза деятелят на българското национално малцинство в Сърбия Иван Николов специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА по повод награждаването му с орден „Стара планина“ първа степен с лента.

Г-н Николов, на 3 юни президентът на България Румен Радев с прилагаща държавна церемония Ви награди с най-високото държавно отличие на България орден „Стара планина“ първа степен с лента, както самият той каза, за „значими заслуги към България и за отстояването на правата и свободите на нашите сънародници в Сърбия“. Какво е чувството да носите най-високото държавно отличие на Република България?

– Осъзнавам, че това е изключителна чест, но и отговорност. Вярвам, че най-високото държавно отличие до известна степен означава и конкретен ангажимент на официална България към нас.

Имам смесени чувства. От една страна президентът на Република България и министър-председателят ми присъждат най-високото държавно отличие, а от друга, целите за които три десетилетия денонощно работих и продължавам да работя, така и си остават непостигнати – моите сънародници продължават да тънат в духовна и материална нищета. И все пак, остава ми удовлетворението, че истината за положението на българите в Западните покрайнини от един почти забравен проблем, днес вече е във фокуса на вниманието не само на българската общественост и на най-високите държавни органи на Република България, но се обсъжда и в Европейските институции. Ако се съди от острите антибългарски реакции в Сърбия, които също са показателни, очевидно е, че и сръбските държавни органи по своему се интересуват от нас.

Ако със своята дългогодишна информативна и културно-просветна дейност, заедно със своите съмишленици и съратници, сме дали принос истината за нашата агония да стане достояние на демократичния свят и на хората, които взимат решения, то наистина сме направили нещо. Съдейки от многобройните поздравления и реакции по повод награждаването ми, има наистина много наши сънародници в България, които високо оценяват нашия труд и ни симпатизират.

Вие сте ангажирани в Българското национално движение още от 90-те години на миналия век, участвали сте в създаването на политическата организация Демократичен съюз на българите. Как се създаде, каква беше неговата мисия и защо днес почти нищо не се чува за ДСБ?

– Да, основните проблеми и процеси сред българите в Западните покрайнини ги разпознахме още тогава и заговорихме за тях в публичното пространство. Берлинската стена и комунизмът в България бяха паднали, започваше разпадането на Югославия. Всеки опит да се говори за реалните житейски проблеми, които още тогава застрашаваха българските общини, като икономика, безработица, образование на майчин български език, пътна инфраструктура, отваряне на границата и пр., се посрещаха на нож – с тежки обвинения за сепаратизъм и нарушаване на териториалната цялост на Югославия. Всяко едно от тези обвинения тогава можеше да ни струва главите. Дежурните патриоти, някои от които все още се разхождат по босилеградските улици, се упражняваха на наш гръб в сръбски патриотизъм и призоваваха на война за Велика Сърбия в Хърватско, Босна и Косово. Разбира се, те не отидоха да воюват. Изпращаха други да гинат там. Ние бяхме сатанизирани и принудени да се борим за оцеляване, а Милошевич и неговите наследници наложиха еднолична диктатура.

Идеята за демокрация беше погребана заедно с Джинджич. В Босилеград за повече от две десетилетия се установи еднопартиен модел на управление на Владимир Захариев, при това примитивен и некомпетентен, базиращ се на службите за сигурност, корупция и разпродаване на природните ресурси на общината на съмнителни лица и на чуждите рудодобивни компании.

След две десетилетия, равносметката е на лице – една напълно разорена и оставена на доизживяване община, унищожена икономика, замърсена околна среда, еднолична власт, разорена опозиция, политическа апатия и незаинтересованост. Имаме застаряващо население, висока заболеваемост, висока смъртност, ниска раждаемост, миграция… Нашите противници могат само да се радват на плодовете на своя „супер-сръбски“ патриотизъм. За нас остава само моралното удовлетворение, че сме били от другата страна.

Преди няколко дена в Босилеград се проведоха избори за местна власт, на които с рекордните 95% спечели за седми пореден път кмета Владимир Захариев. Как си обяснявате тази победа и отказа на опозицията да участва на изборите?

– Знаете ли, в същността на демократичните системи е сами да се въпроизвеждат по време на избори. Точно обратното, авторитарните системи, унищожавайки инакомислещите, в крайна сметка и сами се самоунищожават. И то обикновено на върха на своята мощ. Нито един тиранин не е паднал на свободни и демократични избори. Спомнете си Сталин, Чаушеску, Милошевич…

Какво всъщност е спечелил Захариев на изборите от 2 юни за местна власт? Според официални данни, през 2022 година Босилеград е имал 5 274 пълнолетни жители. В избирателния списък за местните избори от 2 юни 2024 година са вписани 7 222 граждани с право на глас?! Значи, за всеки случай, „служебната победа“ на Захариев е осигурена „само“ с над 2 000 фантомни гласоподаватели предимство! Дори и тия бройки имат много въпросителни. При липса на контрол, злоупотреби с държавни пари, корпоративен вот и пр., коя що-годе сериозна опозиция би се съгласила да участва в такива избори, освен ако не играе в продаден мач? Демократичния съюз на българите (ДСБ) отказа да участва в такива избори още през 2012 година. Под такива условия и 100 пъти да излизаш на избори, 100 път ще ги загубиш.  Част от сръбската опозиция това едва сега го разбра.

Как мислите, има ли надежда за българите в Сърбия и особено за Босилеградска община?

– Надежда може да има само ако идеологията на крайния великосръбски национализъм претърпи окончателно поражение и Сърбия започне да усвоява европейските ценности. Това е половината на решението. Втората половина е България категорично да се застъпи за нас не само пред сръбската страна, но и в рамките на европейските институции и с помощта на европейските фондове и конкретен ангажимент от българска страна да се възстанови онова, което през десетилетията беше унищожено. Тука виждам надежда не само за нас българите, но и за всички останали сръбски граждани.

Продължавам да защитавам политическата програма на Демократичния съюз на българите и обединителната Платформа за защита на правата на българите в Сърбия. Участвал съм в изработването и на двата документа. Разочарован съм от своите съграждани с опозиционно мислене, които продължават да се идентифицират със сръбските опозиционни партии и да чакат спасение от тях, вместо чрез своите партии да формулират и изразяват собствени политически позиции и интереси. Сякаш не искат да разберат, че сръбските партии, почти винаги са били част от нашия проблем и няма как да бъдат част от решението.

В края на седмицата в България ще се проведат поредните предсрочни избори за народни представители и за евродепутати в Европейския парламент. В Босилеград също ще има избирателна секция за народни представители в Народното събрание. Какво послание ще отправите към хората, които имат българско гражданство и имат право да гласуват?

– Аз само ще призова хората които имат българско гражданство да излезнат и да упражнят правото си на вот, защото това наистина е важно. За кого ще гласуват, това е договор между тях и партиите които участват в изборите. Леко съм разочарован, че в рамките на предизборната кампания, българските партии не дойдоха в Босилеград и не поеха конкретни ангажименти към нас. Убеден съм, че повечето наши сънародници в България не са съгласни с това им поведение и отношение.