Представянето на изложбата е част от поредицата събития, с които Културно-информационният център „Босилеград“ отбелязва 100 годишнината от престъплението срещу цивилното българско население в Босилеградско.
На откриването на изложбата между малкото народни представители уважили откриването, присъстваха и сестрите Яничка Славчова и Милада Славчова Попови, внучките на убития учител Стою Попов в село Долна Любата по време на това нечовешко престъпление.
Автор на изложбата е историкът Ангел Джонев, който е и автор на книга със същото заглавие. Изложбата включва снимки на изгорелия Босилеград на известния български учен от Босилеград Йордан Захариев, съхранявани в Регионалния исторически музей в Кюстендил и архивни документи.
Авторът на изложбата Ангел Джонев подчерта, че за него е чест, че изложбата се открива в НС, но за съжаление поводът е тъжен. Джонев припомни случилото се през 1917 г.
„Намираме се в мястото-българският парламент, който обезщетява пострадалите с безвъзмездна помощ от 1 млн. лв. Посланието на изложбата е никога подобни неща да не се повтарят, но посланието е и да не се забравят. Доста дълъг период от време това събитие от българската история, от общата ни история беше позатулвано“, каза Ангел Джонев.
Той подчерта, че няма паметен знак, който да бъде място за поклонение и памет за загиналите в Босилеградско. Това показва каква е политическата воля в момента. Подобна беше изготвена за 100-годишнината, но тя е арестувана, допълни авторът на изложбата. Джонев подчерта, че в изложбата се предлага монумент и изрази надежда той да бъде изграден както от българска, така и от сръбска страна.
От своя страна Иван Николов, директор на Българския информационно-културен център „Босилеград“ посочи, че ужасът от това престъпление все още живее в спомените на по-възрастните хора там. При нахлуването на сръбската паравоенна чета на Коста Милованович Печанац през 1917 година са убити 35 души, опожарени са 317 жилищни постройки, нанесените вреди са оценени на 2,5 милиона лева.
„Решихме да отбележим 100 години от това събитие не, за да призоваваме призраците на миналото, а за да се освободим от идеологизираната история, която непрекъснато възпроизвежда омраза между българи и сърби, и прави невъзможен сръбско-българския диалог за решаване на натрупаните проблеми на българското малцинство в Западните покрайнини“, каза още Иван Николов.
А.Д.ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
