Делегацията на Европейския съюз в Скопие вчера представи доклада на Европейската комисия за напредъка на Северна Македония за 2023 година. Посланикът на ЕС в Северна Македония, Дейвид Гиър на отделни срещи, върчи лично копии от доклада на македонският президент Стево Пендаровски, както и на вицепремиера по европейските въпроси, Боян Маричич.
Годишният доклад на Европейската комисия (ЕК) е важен документ за всяка държава-кандидат за членство в ЕС. Той отразява ситуацията в повече области в страната, между които върховенство на закона и основни човешки права, икономическите критерии и добросъседски отношения, които са ключови в процеса на присъединяване към ЕС.
По отношение на съдебната система в страната, ЕК съобщи, че през тази година не се наблюдава напредък. Също така, Северна Македония не е успяла да постигне напредък в превенцията и борбата с корупцията. Корупцията остава разпространена в много области и е проблем, който буди безпокойство. Забавянията и отмяната на съдебните процеси по дела за корупция по високите етажи на власта се увеличиха, което доведе до изтичане на давност в някои случаи, се изтъква в доклада.
По отношение на политическата ситуация в Северна Македония, Европейската комисия посочва, работата на парламента била затруднена от политическата поляризация, която се задълбочи още повече, забавяйки приемането на много закони за реформи и важни назначения. Процесът на преговори за присъединяване към ЕС изисква широк консенсус на основните политически партии, а всички партии трябва да започнат да участват в конструктивен и приобщаващ политически дебат, за да укрепят ролята на парламента, се изтъква в доклада.
ЕК напомня, че парламентът и правителството на Северна Македония са се ангажирали да стартират и изпълнят приоритетно съответните конституционни промени, за да включат в Конституцията гражданите които живеят в границите на страната и са част от други народи, като българите.
За двустранните отношения между Северна Македония и България, в доклада между другото пише, че те са били негативно повлияни от изявления на отделни политици и от няколко инцидента, по-специално свързани с българските културни клубове в страната, чествания на исторически събития и исторически личности, футболни събития и отказ за влизане на български граждани, включително членове на Европейския парламент, на територията на Северна Македония. По-нататък се изтъква, че съответните власти в Северна Македония са предприели някои стъпки за справяне с тези ситуации и, когато е необходимо, за установяване на отговорност, включително чрез започване на разследвания и изправяне на отговорните за престъпни действия пред правосъдието. Според доклада на ЕК, необходими са допълнителни усилия за насърчаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение.
В часта на доклада, която се отнася за свобода на събирания и сдружаване,
се посочва, че след промените в действащия Закон за сдруженията и фондациите, въведени през ноември 2022 г., Централният регистър отхвърли използването на имената „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“, като по този начин извади двете български културни сдружения в Битоля и Охрид от списък на сдруженията и фондациите, които имат право да извършват законна дейност в страната. От Европейската комисия подчертават, че това станало след оценка на Комисията по имената, която установила, че наименованието на двете сдружения на противоречиви исторически личности е предизвикало обществена реакция.
Изготвянето на ново законодателство относно асоциациите и фондациите следва да бъде предмет на широк процес на консултация с гражданското общество и заинтересованите страни. Законът трябва да има за цел да прилага най-високите международни стандарти и насоки в тази област, включително чрез консултиране с Венецианската комисия преди приемането на закона, в съответствие с препоръката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI), пише още в доклада на Европейската комисия за Северна Македония.