Бесарабска българка от село Чийший навърши 100 години

Бесарабската българка Анна Буюкли от село Чийший в Болградския район навърши 100 години.

„Даже сама се чудя, че доживях до 100. Благодаря на Господ, че ми е дал толкова години. На всички пожелавам да стигнат моите, и да ги надминат. Цял живот се трудя. Трудът ми даде сили„, разказа Анна специално за рубрика БГ Свят на БТА.

С нейния съпруг Василий Буюкли се оженили през 1940 година. Имат пет деца, две от които са починали по време на глада в Бесарабия през 1946-1947 година. „С моя мъж възпитахме три дъщери – Елена, Маруша и Надя. Останах вдовица на 64 години, моят мъж го няма тридесет и шест години. Като се оженихме, нямахме почти нищо, с едно казанче ечемик ни изпратиха. И така, с труд стигнахме имане, изгледахме си децата. Стигнахме внуци и правнуци„, разказа тя.

Баба Анна живее с една от дъщерите си и с внуците. Тя е благодарна на децата си за това, че добре се грижат за нея. Жената се старае да е полезна за семейството, играе с най-малката правнучка, разказва й приказки. “Преди четири или пет години й плетох без очила елечета“, сподели столетницата.

Близките на Анна Буюкли разказват, че тя е била много сръчна – ходела е да измазва къщи по селата в Бесарабия, канили са я да готви по сватби и събития, давали са й поръчки за тъкане и бродиране.

„Не е лесно да живееш 100 години, но още по-трудно е да ги изживееш с чест. Всеки в Чийший познава Анна Ивановна Буюкли – весела, добра, гостоприемна, енергична, мъдра.  Тя обича шегите и винаги е готова с нещо да помогне. Има  изключителна памет, знае всички хора и помни всички събития в селото„,  разказва за нея Анна Константинова, местен етнограф.

Баба Анна има 3 дъщери, 8 внуци, 14 правнуци и 4 праправнуци. Цялото семейство се събра да честити рождения й ден. Поздравления й бяха поднесени и от името на Городненската селска община.

Тя е родена е на 12 април 1923 година в село Чийший, в българското семейство Попазови. Когато е около четиригодишна, заминава с родителите си за Бразилия. „През 20-те години на миналия век на българите в Бесарабия са разказвали, че в Бразилия хляб расте по дърветата и моите прабаба и прадядо се решили да заминат. Но като пристигнали, там имало само камънаци. С голям труд успели да се върнат обратно в Чийший„, сподели за БГ Свят внучката й Надежда Константинова.