30 години от феноменалния скок на Стефка Костадинова

0
Снимка: Getty images / Guliver

„И Костадинова полетя…“, „Стефка прескочи света“…, „Костадинова лети към звездите“, „Великолепната Стефка“…, „Най-високата дама на планетата“… Това са само част от заглавията, с които световните медии отразяват уникалния рекорд на българката. Години след най-високия скок в историята отзвукът от станалото в Рим не стихва.

Стефка Костадинова Световна рекордьорка в скока на височина с 209 см от Рим ‘87.

Днес се навършват точно 30 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина. На 30 август 1987 г., по време на Световното първенство по лека атлетика зрителите по трибуните на Олимпийския стадион в Рим и милиарди пред тв екраните стават свидетели на феноменално постижение, което и до днес е недостижимо за никой друг на планетата. Тези 209 см в италианската столица са част от удивителната кариера на българката, призната за най-великата в историята на тази дисциплина. Тогава, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила абсолютно превъзходство в дисциплината и побеждава навсякъде. Голямото шоу обаче предстои. Всичко е подбрано като в приказките: мястото – Вечния град, времето – точно на Световното първенство, пред камерите и погледите на милиарди зрители по целия свят. Всичко за магията е готово… Сякаш за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда един турбулентен световен рекорд в бягането на 100 м. Бен Джонсън взривява трибуните, но публиката тепърва предстои да види след минути нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред. Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см… И за да е всичко като по конец – Стефка прави своя „скок на живота“ пред очите на своя кумир. Миг след кулминацията на вечерта, камерите показват на трибуните как сред зрителите Сара Симеони, олимпийската шампионка от Москва 1980 г., аплодира от сърце момичето, което я боготвори……

Общо шест пъти е ликувала със световни рекорди. Олимпийска шампионка от Атланта ‘96, сребърна медалистка от Сеул ‘88”. Двукратна световна шампионка на открито в “Рим ‘87 и Гьотеборг ‘95. Носителка на 5 титли от първенства на планетата в зала – Париж ‘85, Индианаполис ‘87, Будапеща ‘89, Торонто ‘93 и Париж ‘97. Европейска шампионка от Щутгарт ‘86. Притежателка на 4 златни медала от първенства на Стария континент в зала – Пирея ‘85, Лиевен ‘87, Будапеща ‘88, Париж ‘97. Победителка във финала на Световната купа в Канбера ‘85.

Първият си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. Общо в кариерата си записва 197 полета на тази гросмайсторска граница в 130 състезания. Рекордните 4 пъти е избирана за спортист № 1 на годината в България, пет пъти е № 1 на Балканите. През 1996-а е наградена с орден “Стара планина”, първа степен за изключителните й заслуги към Република България. През 1999 г. прекратява състезателната си кариера и започва работа в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 1 август 2001 г. е зам.-министър на спорта. На 11 ноември 2005 г. оглавява Българския олимпийски комитет. Единствената българка, удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Тя е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика IAAF.

В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с отбелязана височината на световния й рекорд 209 см.

А.Д.ГЛАСПРЕСС

Източник: БГНЕС

Предишна статияВисшето ни образование е бомба, която ще избухне
Следваща статияОт лудост към глупост
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.